Определение № 3305 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. А. А. от [населено място], против определение № 2346 от 18.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 734/2024 г. на Софийски апелативен съд. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молба от 27.05.2024 г., подадена от жалбоподателя, за предоставяне на правна помощ във връзка с депозиране на частна касационна жалба срещу определение № 952/15.04.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 734/2024 г. по описа на съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на молителя е било указано да представи декларация за материално и гражданско състояние с оглед молбата й за предоставяне на правна помощ, като образец от същата двукратно е бил изпращан на страната. Поради неизпълнение на указанията в срок, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 95 ГПК. Жалбоподателят излага съображения, че са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Излага доводи, че по нейна молба съдът й представил и тя получила образец на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за материално и имуществено състояние във връзка с нейна молба за предоставяне на достъп до системата за правна помощ, но поради липса на юридически познания и допълнителни указания не успяла да я попълни в срок, което обусловило оставянето на молбата й по чл. 95 ГПК без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество, жалбата е неоснователна. При постановяване на атакуваното определение е съобразено, че предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл. 95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки. С оглед ясно регламентираната социална функция на ЗПрПом е определен и обхватът на лицата, на които се предоставя правна помощ /чл.5/, при наличие на основанията, предвидени в чл.23, ал.3 ЗПрПом. Визираната в тази разпоредба предпоставка – липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва не само да се твърди, но и да бъде установена от страната, поискала предоставянето на правна помощ. Или, с молбата следва да бъдат представени доказателства за материалното и семейно положение на молителя, неговата възраст, трудова заетост, като законовите критерии в чл.23, ал.3, т.1-6 ЗПрПом, с оглед които съдът би могъл да формира преценката си по искането по чл. 95 ГПК, не са изчерпателно изброени. В случая, молителят общо е поддържала твърдения за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита по см. на чл.23, ал.3 ЗПрПом, но не е представила необходимите доказателства за доказване на твърденията си. За да се приеме, че молителят няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, трябва да са налице несъмнени доказателства в този смисъл и с оглед това са дадени указания за представянето им, като с определение № 1319/30.05.2024 г. по делото е посочено, че молителят трябва да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, а с разпореждане от 18.06.2024 г. във връзка с молба вх. № 16111/13.06.2024 г. съдът е изпратил образец от същата на страната, давайки нов срок за изпълнение на указанията. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 490/15.11.2019 г. по ч.т.д. № 1952/2019 г. на I т.о. и цитираните в същото актове (определение № 217/29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3131/2013 г. на II г.о. на ВКС, определение № 428/20.07.2015 г. по ч.т.д. № 741/2015 г. на I т.о. на ВКС, определение № 135/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 239/2019 г. на II т.о. на ВКС и определение № 47/18.02.2019 г. по т.д. № 312/2019 г. на II т.о. на ВКС), без представяне на изискуемите декларации, съдът не може да установи обстоятелството, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което молба без тези приложения следва да се остави без уважение като недоказана. Изложените в настоящата частна жалба твърдения за невъзможност да се попълни декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК по представен образец, с оглед липсата на юридическо образование са несъстоятелни и не могат да бъдат споделени. Декларирането на факти и обстоятелства за материалното и гражданското състояние на лицето не изискват познаване на правото, нито в самата декларация е предоставена възможност да се търси правна помощ за декларирането на данните. Предвид горното, следва да се потвърди изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска защита. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение