Определение № 3802 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 1170 от 11.02.2025 г. по адм. дело № 9017/2024 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. В искането са изложени доводи, че присъденото в тежест на Агенция „Митници“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените действия от процесуалния представител на ответника, както и че не са представени доказателства за безспорно извършване на претендираните разноски. В тези насоки се развиват подробни доводи и се претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като бъде намалена присъдената сума за адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането – И. Н. И. от гр. Варна, не изразява становище по основателността му. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се прооизнесе, съобрази следното: Искането за изменение е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с оглед на което е допустимо. С горепосоченото решение ВАС е оставил в сила Решение № 7305 от 15.07.2024 г. по адм. д. № 919/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение с рег. № 32-238703/26.06.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки под № 1, описана като лек автомобил, употребяван, марка: Мазда, модел: CX-5, шаси: JM3KFBDM5K0670279/ и стока под № 2, описана като лек автомобил, употребяван, марка: Мазда, модел: CX-5, шаси: JM3KFADM8J0350656/ по митническа декларация с MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност на декларираните в митническата декларация стока №1 – в размер на 18 497,83 лв. и за стока № 2- 17 200,56 лв., както и суми за досъбиране: мито в общ размер на 2 316,45 лв. и ДДС в общ размер на 5 096,20 лв. Общо задълженията за мито и ДДС възлизат на 7 412,65 лв., ведно със съответната лихва за забава. Със същото решение ВАС е осъдил Агенция Митници да заплати на И. Н. И. от гр. Варна сумата от 1640 лв., представляваща осъществените в касационното производство разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая в касационната жалба, предявена от директора на ТД Митница Варна, е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, като само общо е посочено, че същото е необосновано високо с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените действия за защита на ответната страна. Въпреки липсата на конкретни аргументи, в решението, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност. Противно на доводите на искателя, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита, материалния интерес, както и договорения и платен размер на адвокатското възнаграждение. Неоснователна е тезата на Директора на ТД Митница Варна, че по делото не са представени доказателства за безспорно извършване на претендираните разноски. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие (л. 43) договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 1 640 лв., колкото са присъдени с посоченото решение, спрямо което не са налице основания за изменението му в частта за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение