Определение № 50088 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на „Интерком ойл“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],, „Булмекстрейдинг“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], и Г. И. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу въззивно решение № 2861 от 19.12.2019 г., постановено по т. д. № 3576/2019 г. на Апелативен съд - С.. С посоченото решение е обезсилено решение № 2184 от 02.11.2018 г. по т. д. № 6068/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК от „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, като е приел за установено, че „Булмекстрейдинг“ ЕООД дължи на „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, като поръчител и солидарно с длъжника и другите ответници - поръчители по договор за кредит от 29.01.2007 г., сумата 195 583 лв. - главница по договора, предявена в частичен размер от сумата 1 134 870.40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр. д. № 60019/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, и е прекратено производството по делото в тази част; Потвърдено е решението по т. д. № 6068/2013 г. на Софийски градски съд в останалата част, с която по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск е признато за установено, че „Интерком ойл“ ЕООД и Г. И. Ч. дължат солидарно на „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, сумата 195 583 лв. - главница по договор за кредит от 29.01.2007 г., предявена в частичен размер от сумата 1 134 870.40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр. д. № 60019/2012 г. по описа на СРС, 51 състав; Присъдени са разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и за исковото производство на ищеца „Юробанк България“ АД. След подаване на касационните жалби - на 26.07.2020 г., касаторът - ответник в исковия процес, Г. И. Ч. (който е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Булмекстрейдинг“ ЕООД) е починал и към наследяване на същия, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, е призована неговата дъщеря В. Г. Ч. (удостоверение за наследници изх. № УГ01/31.07.2020 г., изд. от Столична община - Район „Надежда“). С молба вх. № 9997/18.12.2020 г. В. Ч. е уведомила Върховния касационен съд, че се е отказала от наследството на своя баща по предвидения за това ред, поради което е поискала да не бъде конституирана като негов правоприемник по реда на чл.227 ГПК в образуваното по повод на жалбите т. д. № 1300/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. С молбата са представени доказателства за извършения отказ от наследство, вписан в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на Софийски районен съд под № 1493/22.10.2020 г. В предоставения срок за посочване на правоприемници на Г. Ч. ответникът по касация - ищец в производството пред инстанциите по същество, „Юробанк България“ АД (правоприемник на първоначалния ищец „Банка Пиреос България“ АД) е поискал на мястото на починалия Г. Ч. да бъдат конституирани като страни по делото неговите наследници по закон от следващ ред М. С. Ч. и И. С. Ч. (деца на С. Ч. - брат на Г. Ч., починал на 18.07.2002 г.). В процеса на администриране на искането по делото е постъпило заявление с вх. № 65441/29.06.2021 г. от М. Ч. и И. Ч., които са уведомили съда и са представили доказателства, че по предвидения за това ред са се отказали от наследството на Г. Ч. и отказите са вписани в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на Софийски районен съд под № 764/26.03.2021 г. и № 797/05.05.2021 г. С молба вх. № 504584/05.12.2023 г. ищецът „Юробанк България“ АД е предоставил на съда информация, че съгласно издадени удостоверения за наследници (приложени към молбата) Г. Ч. няма други наследници от първи до трети ред, които биха могли да го заместят в процеса на основание чл.227 ГПК, и че същият има наследници по чл.8, ал.4 ЗН с посочени в молбата имена и адреси за призоваване. Предвид отразените в удостоверенията факти, ищецът е поискал тези наследници да бъдат конституирани като страни по делото на мястото на Г. Ч. на основание чл.227 ГПК. Съобразявайки правилото на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН, че в хипотезата на наследяване по чл.8, ал.4 ЗН по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен, настоящият състав на ВКС е преценил, че роднините от съребрена линия, които са призовани да наследят Г. Ч. съгласно чл.8, ал.4 ЗН и могат да бъдат конституирани като негови правоприемници на основание чл.227 ГПК в случай, че приемат наследството на починалия, са И. К. А. (дъщеря на К. И. Б., починал на 07.11.1978 г. вуйчо на Г. Ч.), И. Г. А. (дъщеря на С. И. Г., починала на 02.12.1996 г. леля на Г. Ч.), И. Б. А. (дъщеря на Б. И. К., починал на 14.12.2000 г. вуйчо на Г. Ч.), както и А. К. Д. и И. П. И. (деца съответно на Р. Р. Д. и на М. Р. И. - починали след Г. Ч. дъщери на неговата леля Н. И. Р., починала на 17.12.2015 г.). Поради липса на данни по делото дали призованите към наследяване роднини по съребрена линия са приели наследството на Г. Ч., за да се приложи по отношение на тях чл.227 ГПК, с определение от 22.01.2024 г. настоящият съдебен състав е определил на основание чл.51 ЗН тримесечен срок, в който те да заявят писмено дали приемат или се отказват от наследството на Г. Ч., като същите са предупредени, че ако не направят изявления в определения срок, в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на Софийски районен съд ще бъде вписано, че са загубили правото да приемат наследството. В определения тримесечен срок по делото са постъпили изрични писмени изявления от И. П. И. и от А. К. Д. за отказ от наследството на Г. Ч., а останалите призовани към наследяване родственици не са изявили воля за приемане на наследството. Поради това с определение № 50073 от 08.08.2024 г. съставът на ВКС е постановил да се изпратят на Софийски районен съд за вписване в специалната книга по чл.49, ал.1 ЗН направените от И. П. И. и от А. К. Д., в срока и по реда на чл.51 ЗН, изявления за отказ от наследството на Г. Ч., а също и да се впише в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН, че лицата И. К. А., И. Г. А. и И. Б. А. са изгубили на основание чл.51, ал.2 ЗН правото да приемат наследството на Г. Ч.. С писмо изх. № 87958/13.09.2024 г. Софийски районен съд е уведомил състава на ВКС, разглеждащ т. д. № 1300/2020 г., че на основание разпореждане № 129800/13.09.2024 г. по гр. д. № 48842/2024 г. на същия съд, 37 състав, в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН са вписани откази от наследството на Г. И. Ч., починал на 26.07.2020 г., от страна на наследниците А. К. Д. (вписване под № 1986/13.09.2024 г.) и И. П. И. (вписване под № 1987/13.09.2024 г.), както и загубване на правото да приеме наследството на Г. И. Ч., починал на 26.07.2020 г., от наследниците И. К. А. (вписване под № 1988/13.09.2024 г.), И. Г. А. (вписване под № 1989/13.09.2024 г.) и И. Б. А. (вписване под № 1990/13.09.2024 г.). Предвид надлежно извършените и вписани откази от наследство, респ. изгубване на правото за приемане на наследството на основание чл.51, ал.2 ЗН, посочените родственици на Г. Ч. не следва да бъдат конституирани съгласно чл.227 ГПК като негови правоприемници в производството по т. д. № 1399/2020 г. на ВКС, Търговска колегия. Според данните в удостоверенията за наследници, посочени в молбата на „Юробанк България“ АД от 05.12.2023 г., Г. Ч. има и други родственици по съребрена линия до шеста степен (Пана И. Л. и А. И. А., И. Н. М. и К. Н. К., И. П. И., Л. В. Б. и Л. В. В., А. С. М. и Г. С. К., Д. С. С. и С. С. С., Д. Т. К.), които са внуци на починалите преди смъртта му негови лели и вуйчовци. Според Тълкувателно решение № 3 от 30.ХІІ.1994 г. по гр. д. № 3/94 г. на ОСГК на ВКС, уредбата, установена в чл.8, ал.4, изр.2 ЗН е различна, както по предпоставки, така и по последици, от наследяването по право на заместване по чл.10 ЗН; Текстът на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от ІІІ и ІV степен включително, а създава правила за подреждане на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в приложното поле на чл.8, ал.4 ЗН попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-близка степен на родство; За разлика от чл.10, ал.2 ЗН, който има предвид „заместване, т. е. привличане към наследяване на по-далечния роднина низходящ, чл.8, ал.4, изр.2 ЗН установява правила за изместване от наследяване на по-далечния роднина в полза на по-близкия или на неговите низходящи, като по този начин законът не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред наследници по закон. В съответствие с постановките в цитираното тълкувателно решение останалите след Г. Ч. родственици - внуци на починалите преди него лели и вуйчовци, не са призовани към наследяване, тъй като са изключени от посочените по-горе по-близки по степен родственици - деца на починалите лели и вуйчовци, които са се отказали от наследството, съответно са изгубили правото да приемат наследството на основание чл.51, ал.2 ЗН. Кръгът от родственици, призовани да наследят по закон Г. Ч., е изчерпан с отказалите се от наследство и с изгубилите правото да приемат наследството родственици, поради което и по силата на чл.11 ЗН наследството на починалия преминава към държавата и на основание чл.227 ГПК тя следва да бъде конституирана като правоприемник на Г. Ч. в производството по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия състав на Второ отделение,