Решение № 8387 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. от гр. Плевен срещу Решение № 3846/19.12.2025 г., постановено по адм. д. № 663/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. Г. Г. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ - Плевен. Развитите в касационната жалба и в писмена молба, подадена чрез пълномощника адвокат Гашаров, съображения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят решението на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Плевен. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Плевен не изразява становище по касационната жалба. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не взима участие в производството и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. Г. Г. и е потвърдено Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ - Плевен, с което са осъвременени по чл. 100 от КСО и/или ПМС № 94/27.06.2023 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО на М. Г. и добавката по чл. 84 от КСО, като са определени месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО от 1460,78 лева и месечен размер на добавката по чл. 84 от КСО от 260,85 лева и е определен месечен размер на пенсията и добавката общо 1721,63 лева от 01.07.2023 г. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Плевен е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал.1 от КСО на М. Г. Г. в размер на 1460,78 лв., като сумата от 1304,27 лв. била умножена по коефициент 1,12. Била определена и добавка от пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО в размер на 260,85 лв., изчислена като 26,5 % (неточно посочено в мотивите на съдебния акт като 25 %) от сумата получена при умножение на 878,88 лв. с коефициент 1,12. Общо бил определен месечен размер на пенсията и добавката в размер на 1721, 63 лв. С Разпореждане № 14240939832/30.06.2024г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Плевен на М. Г. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал.1 от КС в размер на 1621,47 лв., като сумата от 1460,78 лв. било умножена по коефициент 1,11. Била определена и добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО на починала съпруга в размер на 260.85 лв., изчислена като 30 % от сумата получена от умножение на 984,35 лв. с коефициент 1,11. Общо била определен месечен размер на пенсията и добавката в размер на 1949, 26 лв. Срещу двете разпореждания М. Г. подал жалба с вх.№ 1012-14-77/27.05.2025г. С решение № 2153-14-29/27.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 117, ал.3 от КСО вр. чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК жалбата срещу разпореждане № 14240939832/30.06.2024г. била оставена без разглеждане като просрочена и производството било прекратено. С Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на директора на ТП на НОИ - Плевен жалбата на М. Г. против Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. била отхвърлена и разпореждането на ръководител „ПО“ било потвърдено като правилно и законосъобразно. С решението директорът на ТП на НОИ - Плевен приел за установено, че М. Г. Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 69, ал.1 от КСО от 06.12.2011г. при зачитане на осигурителен стаж от първа категория и по чл.104, ал.4 от КСО от 21 години 3 месеца и 11 дни, както и осигурителен стаж от трета категория – три години 11 месеца и 24 дни. На основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 39 години 5 месеца и 12 дни. Бил определен индивидуален коефициент, от който е изчислен размера на пенсията – 2,145, при съобразяване на осигурителния доход на лицето за периодите 01.08.1992г. – 31.07.1995г. и 01.01.1997г. - 05.12.2011г. Размерът на пенсията бил осъвременяван и индексиран. Прието за установено е, че на лицето е отпусната и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починала съпруга. Директорът на ТП на НОИ - Плевен приел, че в съответствие с чл. 100 от КСО и решение на надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023г. размерът на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2022г. се осъвременява от 01.07.2023г. с 12 процента или 1,12. С ПМС № 94/27.06.2023г. е определен от 01.07.2023г. нов размер на социалната пенсия за старост – 276,64 лв. месечно (с увеличение с 12 на сто). Административният орган съобразил, че към 30.06.2023г. размерът на пенсията на Г. е 1304,27 лв., като с увеличение от 12 на сто възлиза на 1460,78 лв., представляващ осъвременен размер на пенсията на основание чл.100 от КСО и ПМС № 94/27.06.2023г. По отношение на добавката по чл. 84 от КСО, при пенсия на починалото лице от 878, 88 лв. или с увеличение от 12 % 984,35 лв., то добавката от 26,5% съставлява сумата от 260,85 лв. Директорът на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлил като неоснователни възраженията на оспорващия, че е следвало да се приложат коефициенти от 1,35 % и 1,2% за определяне на стажа, като изложил подробни мотиви за това. Административният орган посочил, че преизчислението с тези коефициенти е извършено с разпореждане № 14220887457/01.01.2022г., считано от 25.12.2021г., като бил определен размер на пенсията от 1124,11 лв. Същевременно с разпореждане № 14225039437/30.09.2022г. е извършено служебно преизчисление на пенсията от 01.10.2022г., при което е определен размер на пенсията на основание пар.7з, ал.1, т.1 от ПЗР на КСО и бил определен размер на пенсията към 01.10.2022г. в размер на 1304, 27 лв. След сравнение на двата размера, било определен по-благоприятният, а именно 1304, 27 лв. изчислен по методиката по пар.7з от ПЗР на КСО, поради което в обжалваното разпореждане от 30.06.2023г. преизчислението е извършено като е взет именно този размер на пенсията към 30.06.2023г. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано и възприето изцяло от съда, като обективно, безпристрастно, компетентно изготвено и съответно на писмените доказателства по делото. Според заключението на вещото лице М. Г. Г. е избрал осигурителен доход от три последователни години в периода: 01.08.1992-31.07.1995г., като избраният осигурителен доход възлиза на 252100,61 лв. На основание чл.127, ал. 3 от КСО в сила от 01.01.2015г., отменен считано от 15.08.2015г., за лицата, които задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, индивидуалният коефициент по чл. 70 се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд, по ред, определен с акт на Министерския съвет. В случая доходът на М. Г. е намален с 0,212 и възлиза на 89639,30 лв., а преизчисления доход за периода от 0.08.1997г. до 05.12.2011г. възлиза на 136211,66 лв. Индивидуалният коефициент към дата 06.12.2011г. е 2,145, като същия се променя след прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в УПФ към фонд "Пенсии“ на ДОО с разпореждане № 58/08.12.2015г. в размер на 2,478 лв. към дата 01.12.2015г. Видно от заключението на вещото лице правилно са изчислени и приложени индивидуалните коефициенти за преизчисление на пенсията спрямо осигурителния доход, средномесечния доход на страната и дохода за изчисляване на размера на пенсията. Същевременно съгласно пар.7з, ал.1, т.1 от ПЗР на КСО от 01.10.2022г. полученият размер на пенсията 749,69 лв. се преизчислява, като размерът се увеличава с проценти за всяка календарна година. Вещото лице излага становище, че за 2023г. базовият размер на пенсията възлиза на 1536,78 лв. или сумата за нарастване е 184,4131 лв., а размерът на пенсията възлиза на 1721,19 лв., какъвто е определен в оспореното разпореждане от 30.06.2023г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Административният съд е анализирал разпоредбите на § 7е и § 7з от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване и чл. 70 от КСО. Съдът е приел, че изчисленията на административните органи и ползваният от тях алгоритъм са коректни, което се потвърждава и от компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, с което е направен извод за същия размер на пенсията на жалбоподателя М. Г. през 2023 г. като посочения в Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ-Плевен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав намира за неоснователно бланкетно наведеното в касационната жалба твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд - Плевен са установени всички факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, като са проверени констатациите на административния орган. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до посоченото нарушение. Изведени са правилни крайни правни изводи, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В процесния случай с потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ – Плевен разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ - Плевен са осъвременени по чл. 100 от КСО и/или ПМС № 94/27.06.2023 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО на М. Г. и добавката по чл. 84 от КСО, като са определени месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО от 1460,78 лева и месечен размер на добавката по чл. 84 от КСО от 260,85 лева и е определен месечен размер на пенсията и добавката общо 1721,63 лева от 01.07.2023 г. В случая е извършено осъвременяване на пенсията на М. Г. по чл. 100 от КСО, което представлява служебно увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. В рамките на това производство не се извършва преизчисляване на първоначално определения размер на пенсията. Анализът на разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1,35 % при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията до 24.12.2021 г. В тази връзка неточно първоинстанционният съд е определил, че спорът е относно приложението на § 7е от ПРЗ на КСО и посочените коефициенти. Основният спорен по делото въпрос е правилно ли е извършено осъвременяването на пенсията на жалбоподателя на основание чл. 100 от КСО. Необходимо да се посочи, че в своята практика Върховният административен съд е приел, че в служебно развилото се пред пенсионния орган производство по осъвременяване на пенсията по чл. 100 КСО, не могат да се разглеждат въпроси, относно отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като по този начин се извършва косвен контрол върху предходни актове на пенсионния орган по чл. 98 от КСО, които могат да се изменят само по реда и на основание чл. 99 от КСО /така например Решение № 5994 от 02.06.2026 г. по адм. д. № 1933/2026 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6315 от 13.06.2023 г. по адм. д. № 1959/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 3654 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 15229/2013 г., VІ отд. на ВАС/. В същия смисъл е и Решение № 6388/10.06.2026 г. по адм. дело 2555/2026 г., I отд. на ВАС, постановено по идентичен спор между същите страни, в мотивите на което е посочено, че наведените от жалбоподателя доводи, относно признатия осигурителен стаж и доход, респ. индивидуалния коефициент и осигуряването в универсален пенсионен фонд, са неотносими към предмета на спора. Мотивите на оспорения пред първостепенния съд административен акт, относно извършените на основание § 7е и § 7з от ПРЗ на КСО преизчислявания на отпусната ЛПОСВ, са изложени единствено във връзка с наведените от лицето възражения и с цел поясняване на определянето на размера на пенсията, която се осъвременява. Въпросите, относно преизчисляването на пенсията на Г. по § 7е и § 7з от ПЗР на КСО са решени с други влезли в сила (предвид липсата на данни за обжалването им) административни актове, предхождащи издаването на Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ – Плевен. От представеното в първоинстанционното производство разпореждане № 14220887457 от 01.01.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ – Плевен (л. 92 от първоинстанционното дело) се установява, че на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗ на КСО е извършено преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Г. от 25.12.2021 г., а с разпореждане № 14225039437 от 30.09.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ – Плевен (л. 41-42 от първоинстанционното дело) на основание § 7з, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПРЗ на КСО е преизчислена ЛПОСВ на Г. и след определянето на новия преизчислен размер на пенсията е съпоставена с получавания към 30 септември 2022 г. размер на пенсията и е определен за изплащане по-високия от двата размера. С разпореждане № 14225039437 от 30.09.2022 г. и с разпореждане [номер] от 08.12.2022 г. е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Г. от 1304,27 лева. В съдебното производство не може да се преразглежда въпросът за размера на ЛПОСВ на лицето, а само се извършва проверка относно правилното ѝ осъвременяване, съобразно разпоредбата на чл. 100 от КСО. Не е налице спор между страните относно размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя по чл. 74, ал. 1 от КСО. Съобразно чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО добавката към пенсията е определена в размер на 26,5% от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО на починалата му съпруга. В съответствие с чл. 100, ал. 1 от КСО осъвременяването на пенсията и добавката по чл. 84 от КСО е извършено от 01.07.2023 г. с 12%, съобразно решение на Надзорния съвет на НОИ по Протокол № 7 от 05.06.2023 г. За изчисленията не са необходими специални математически знания, като при извършването им се потвърждава правилното изчисляване на месечния размер на ЛПОСВ по чл. 69, ал. 1 от КСО и добавката по чл. 84 от КСО след осъвременяването им. Предвид изложеното, административният съд правилно е отхвърлил подадената жалба срещу оспореното Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ - Плевен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно като краен правен резултат, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,