Определение № 72 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 25177492/01.12.2020 г., подадена от А. И. С., [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 6133/16.08.2019 г. по в. гр. д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е отменено решение № 154971/23.06.2017 г. по гр. д. № 50110/2015 г. на Софийски районен съд и вместо него е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Ф. И. С., че И. М. П. е собственик на основание саморъчно завещание, оставено от З. С. В., починала на 21.03.2015 г. в [населено място], съставено на 10.03.2015 г. и обявено на 08.04.2015 г. от нотариус В. А. с рег. № 155 на НК, вписано на 09.04.2015 г., том IV, № 177, вх. Р.. № 19859 на СВ-гр. София на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ от 63,68 кв. м., при съседи: от изток и запад - фасада, от север - стълбищна площадка, от юг - разделителна стена с вх. Б, заедно с прилежащото избено помещение № 10, с площ от 5,91 кв. м., при съседи: от изток - фасада, от запад - коридор, от север - общо избено помещение и от юг - избено помещение № 11, заедно с 4,389 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК. Молителят излага твърдения, че процесният имот е придобит от Ф. И. С. на основание договор за покупко-продажба, сключен на 06.04.2015 г., обективиран в нотариален акт № 3, том XLII, дело № 13338 по описа на СВ при СРС. Към датата на сделката А. И. С. и ответницата Ф. И. С. са съпрузи, поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК имотът е придобит от тях в режим на СИО. Молителят не е участвал и не е бил конституиран като страна в съдебния процес, макар да е пряко засегнат от правните последици на влязлото в сила съдебно решение, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 304 ГПК. Посочва, че е узнал за постановеното решение на 19.11.2020 г., когато е получил от името на съпругата си покана за доброволно изпълнение на парично задължение от ЧСИ П. М., рег. № 845 на КЧСИ, в което е посочено, че се дължи сумата от 3410 лева, съгласно приложен към поканата изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 50110/2015 г. С оглед на изложеното молителят счита, че за него е налице правен интерес от подаването на настоящата молба, съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 6133/16.08.2019 г. по гр. д. № 13459/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Ответницата по молбата за отмяна – И. М. П., чрез пълномощника адвокат П. А., е подала писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като се възобнови висящността на процеса с негово участие. В молбата за отмяна са изложени твърдения, които обуславят качеството на молителя на необходим другар в производството по в. гр. д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд, а именно, че А. И. С. и Ф. И. С. са били съпрузи към момента на закупуване на процесния недвижим имот, поради което същият е придобит в режим на СИО. Въпреки това обаче подадената от А. И. С. молба за отмяна на постановеното по делото и влязло в сила въззивно решение не може да бъде допусната до разглеждане по същество, доколкото същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл. 304 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Молителят твърди, че е узнал за делото на 19.11.2020г., когато получил от името на съпругата си Ф. С. покана за доброволно изпълнение на парично задължение по изпълнителен лист от ЧСИ П.М.. Видно обаче от приложеното по гр. д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд, съобщението с връчване на препис от въззивното решение (л. 42), адресирано до Ф. С., е получено на 04.01.2020 г. от нейния съпруг и молител в настоящото производство А. И. С.. От този момент следва да се приеме, че молителят е узнал за решението. С определение № 350/13.07.2020 г. по гр. д. № 938/2020 г. на ВКС, I г.о. въззивно решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд не е допуснато до касация, поради което на основание чл. 296,т. 3 ГПК от този момент същото е влязло в сила. Следователно тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 13.10.2020 г. Молбата за отмяна е подадена на 01.12.2020 г., поради което е недопустима. Предвид изложеното молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.