Определение № 50 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6104/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на Държавата ,чрез министъра на РРБ с пълномощник ю.к Н А. срещу въззивно определение №16245 от 20.08 2015г по ч.гр.д. № 10463/2015г на Софийски градски съд .Отменено е определение от 07.04.2015г за прекратяване на гр.д |№8875/2012г на СРС, 45 състав и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия .Въззивният съд е приел ,че е налице правен интерес от иска и същият е допустим В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно ,тъй като ищецът няма правен интерес и искът е недопустим. Прилага се изложение, в което се формулира въпрос за правния интерес и процесуалната легитимация при отрицателен установителен иск, какъвто е предявения. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално недопустима Предмет на служебна проверка в настоящето производство е въпросът допустима ли е частната жалба .Обжалваното определение №16245 от 20.08 2015г по ч.гр.д. № 10463/2015г на Софийски градски съд е произнесено по постъпила частна жалба, по същество е упражнен инстанционен контрол ,като е отменено преграждащо определение по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния съд. Определението на Софийски градски съд не подлежи на обжалване с частна жалба ,тъй като не попада в категорията актове по чл.274 ал.1 т.1, или т.2 ГПК. Производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. Макар въззивният съд да е посочил ,че определението му подлежи на обжалване пред ВКС, това не е така. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о