Определение № 2180 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10336/04.06.2025 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „Стаком“ ООД – ответник в касационното производство, чрез процесуалните представители на дружеството – адв. Й. А. и адв. Г. Б., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1698 от 03.06.2025 г. по т. д. № 654/2025 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. Молителят поддържа, че ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното му искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство за изготвяне на отговор на касационната жалба, поради което моли определение № 1698 от 03.06.2025г. да бъде допълнено, като му бъдат присъдени сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение в претендирания размер. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна по молбата – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез процесуален представител, с изразено становище за неоснователност на молбата и искане за оставянето ѝ без уважение. Посочва се, че молителят не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, нито е представил доказателства, удостоверяващи извършването на такива в хода на производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Неоснователно в тази връзка е твърдението на процесуалния представител на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, че молбата е недопустима поради липса на представен списък на разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция; в противен случай тя няма право да иска изменение на решението, респ. – определението, в частта му за разноските. В настоящия случай с определението по чл. 288 ГПК ВКС не се е произнесъл относно дължимите за производството разноски, поради което липсата на представен от ответника по касация, настоящ молител, списък по чл. 80 ГПК, не е процесуална пречка за разглеждане на молбата му за допълване на определението в частта относно разноските. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1698 от 03.06.2025 г. по т. д. № 654/2025 г. по описа на ВКС, I т. о., настоящият състав не допусна касационно обжалване на решение № 722 от 11.11.2024г. по в. т. д. № 547/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т. д. № 62/2023 г. на Окръжен съд – Враца за осъждане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в качеството на възложител, да заплати на изпълнителя „Стаком“ ООД сумата 103 275 лв. – възнаграждение за извършена работа, сумата 2 651 915 лв. – стойност на доставено оборудване и резервни части, и сумата 127 002.98 лв. – обезщетение за пропуснати ползи в размер на нереализираната печалба по прекратен едностранно от ответника договор за изработка поради отказ от договора, ведно със законната лихва и разноски. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. С отговора на касационната жалба от „Стаком“ ООД е заявено искане за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В подкрепа на искането страната е представила Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г., сключен между „Стаком“ ООД и адвокатите Й. А. и Г. Б., видно от който страните са договорили оказването на правната помощ и съдействие да се изрази в подаване на отговор на касационната жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД против решение № 722 от 11.11.2024 г. по в. т. д. № 547/2024 г. на Софийски апелативен съд, за което е уговорено възнаграждение в размер на 35 000 лв., платимо по посочена в договора банкова сметка с титуляр адв. Г. Б.. Представено е и платежно нареждане от 28.02.2025 г. с наредител „Стаком“ ООД, получател адв. Б. и основание за извършеното плащане „по договор за правна защита пред ВКС от 25.02.2025 г.“, видно от което сумата от 35 000 лв. е преведена по посочената в договора банкова сметка с титуляр адв. Б.. Следователно, от приложените към отговора на касационната жалба доказателства безспорно се установява, че молителят в настоящото производство реално е заплатил извършените от него разходи по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в претендирания размер от 35 000 лв. Налице е пропуск на настоящия състав да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на тези разноски, поради което постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение следва да бъде допълнено в тази му част чрез осъждане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да заплати на „Стаком“ ООД сумата от 35 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от процесуалните представители на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД нито в хода на производството пред ВКС, нито в отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което разноските следва да бъдат присъдени така, както са поискани, направени и установени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.