Определение № 2613 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3074/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. Б., чрез адв. К. Я., срещу определение № 465/05.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 459/23г. от състав на ОС Благоевград, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че с подадената искова молба ясно и недвусмислено са описани правата, обект на търсената защита, а дадената от първата инстанция и безкритично потвърдена от въззивния съд правна квалификация на исковата претенция - по чл. 124, ал.4, пр.2-ро ГПК, е неправилна. Като основание за касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ Какъв следва да е обхватът на въззивна проверка на първоинстанционното решение? 2/ Какви са правомощията на въззивната инстанция и обвързана ли е същата от съображенията на въззивната жалба, очертаващи границите на въззивното производство? Насрещната страна по жалбата – Община Сандански, счита жалбата за неоснователна и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която И. Б. е заявил от фактическа страна, че той и семейството му са наематели на две общински жилище, индивидуализирани; през 2014г. са подали заявление за закупуването им по реда на Наредбата за условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища; искането им е разгледано на заседание на общинския съвет, който е взел решения за продажбата им, а кметът е издал заповеди № ОБС -87/03.11.2014г. и №ОБС -85/03.11.2014г., с които е наредил да бъдат продадени на ищеца двете жилища за конкретни суми; на 02.09.2022г. ищецът заплатил определените му със заповедите продажни цени и поискал изготвяне на договори за продажба на жилищата, но такива била отказани с мотив, че направените парични преводи са без правно основание и сумите от продажната цена подлежат на връщане. При така изложеното от фактическа страна са формулирани следните петитуми: да се постанови решение, с което се признае за установено, че извършените преводи са с правно основание и да се укаже на кмета на община Сандански да изготви в срок изискуемите договори за покупко – продажба. С разпореждане от 06.02.2023г. районният съд е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба и е дал указания на ищеца да уточни последния. С молба от 22.02.2023г. ищецът е изпълнил указанията на съда, като е заявил, че иска да бъде осъдена община Сандански да му прехвърли собствеността върху двата недвижими имота. С разпореждане от 23.02.2023г. първата инстанция е приела, че така уточнения петитум не съответства на обстоятелствената част на исковата молба и отново е оставила без движение последната, като е дала на ищеца срок, в който да отстрани това несъответствие. В изпълнение на тези указания ищецът е депозирал на 10.03.2023г. молба, с която е уточнил петитума в смисъл, че иска да бъде прието за установено, че заповедите на кмета на община Сандански са действали към момента на извършване на паричните преводи на продажни цени и има правно основание за извършването им. При този петитум съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 124, ал.4, пр.2-ро ГПК – за установяване на факта на валидност на заповедите на кмета и тъй като такова не е предвидено в закона, искът е недопустим. Въззивната инстанция е споделила мотивите на районния съд относно правната квалификация на иска и недопустимостта му, а в отговор на оплакванията по частната жалба е приела, че от описаното в исковата молба от фактическа страна следва, че спорът не е гражданско-правен, поради което правната квалификация на чл. 124, ал.1 ГПК не е приложима. При тези обстоятелства касационният съд приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради грубо нарушение на процесуалния закон ( чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК ). Всички конкретни фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция на ищеца са ясно посочени още с исковата молба, а с уточнителната молба от 22.02.2023г. той е формулирал и съответен на тези фактически основания („да се прехвърли собствеността върху двата недвижими имота“) и кореспондиращ на искането от исковата молба – „да се укаже на Община Сандански да изготви в срок изискуемите договори за покупко – продажба на процесните имоти“ петитум. След уточнението от 22.02.2023г. е ясно, че предявеният иск има правното си основание в чл. 19, ал.3 ЗЗД. Процедурата по закупуване на общински/ държавни имоти от граждани съдържа гражданско- правни и административно-правни елементи. Съдебната практика (решение № 1338/06.01.2009г. по гр.д.№ 4520/2007г., ВКС, ІV ГО; решение № 280/06.07.2010г. по гд.№ 396/2009г., ВКС, ІІ ГО; решение № 43/04.04.2011г. по гр.д.№ 703/2010г., ВКС, ІІІ ГО и др.) безпротиворечиво приема, че когато административноправните елементи са налице, гражданскоправният елемент от смесения фактически състав – сключване на окончателния за процедурата договор за покупко – продажба в съответната форма, може да бъде заместен с конститутивно съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД. Именно такъв е предявил ищецът. Когато съдът оставя исковата молба без движение и дава срок за отстраняване на нередовности, той може да приложи последиците на 129, ал. 3 ГПК само ако е дал необходими, ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения. Когато указанията не са били необходими, няма основание за връщане на исковата молба. В случая, предвид приетото по – горе, че към 22.02.2023г. исковата молба е била редовна и последващите указания (тези от 23.02.2023г. ) не са били нито необходими, нито точни, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивното правило на чл. 129, ал. 3 ГПК, като е прекратил производството поради неизпълнение на неточни и излишни указания, дадени по редовна искова молба. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение, в което нито е констатирана, нито е отчетена тежестта на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение (съгласно ТР № 6/2017 от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба. ), както и на потвърденото с него първоинстанционно определение. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която да продължи извършването на съдебно процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.