Решение № 8729 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2015 г.

Решение № 8729 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Е. С. Е. Ф." АД със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение № 3594 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 1301 от 2014 г. по описа на Административен съд - С. град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакувания съдебен акт и, вместо него, да постанови друг по съществото на спора, с който да осъди НЗОК да заплати на ищеца претендирания от него размер на пропуснатите ползи, ведно със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, Националната здравноосигурителна каса, редовно призован, не изпраща представител. Същият е депозирал писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно- за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С посоченото решение на основание чл. 204 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ АССГ е отхвърлил изцяло предявения от "Е. С. Е. Ф." АД-С. иск срещу Националната здравноосигурителна каса - С., за сумата от 115 625,88 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, резултат от отменен като незаконосъобразен нормативен административен акт - колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 към Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на НЗОК, утвърдено от директора на НЗОК. Обезщетението за вреди се претендира за периода 6.02.2011 г. - 6.02.2014 г., ведно със законните лихви от датата на причиняването на вредите до подаването на исковата молба, както и от деня на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че, макар действително да е налице отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение нормативен административен акт, недоказани остават други две от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на НЗОК за обезщетение за вреди, а именно - настъпването на имуществени вреди под формата на твърдените от ищеца пропуснати ползи и причинно-следствена връзка между евентуалните пропуснати ползи и отмененото Указание № РД-16-3 за работа с лекарствен списък на НЗОК, в частност - колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 към това указание. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в това, че от влизане в сила на Указанието до неговата отмяна, дружеството е продавало лекарствени средства съобразно определените с Указанието цени, а не по по-високата пределна стойност за тези лекарствени средства, определени в действалата по същото време Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП/-понастоящем отменена- т. е. пропуснатите ползи са резултат на невъзможността търговецът да реализира по-големи печалби. Съдът е заключил, че по делото не се доказва настъпването на тези пропуснати ползи, тъй като ищецът не е установил конкретно прилаганата от него търговска политика- дали разчита на привличане на клиенти и реализиране на по-голям оборот при по-ниски от пределно определените с наредбата цени или продава на максимално допустимите цени. По делото не се установяват и цените, по които ищецът е продавал въпросните лекарствените продукти на свободния пазар. При нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и други търговски практики. Съдът е заключил, че не се доказва и причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Евентуалните вреди за ищеца са не във връзка с отменените колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанията, а от сключените между ищеца и НЗОК три индивидуални договора за трите, управлявани от него аптеки, съответно: аптека 37, аптека 41 и аптека 61. Така постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилен е решаващият извод на АССГ за това, че искът е неоснователен, тъй като не са налице две от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - реално настъпили вреди и причинна връзка с отменения акт. Обосновано съдът е заключил, че дружеството - ищец не е доказало пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП/ надценки. Позовавайки се на и анализирайки подробно относимите текстове от Наредбата, правилно съдът е стигнал до извода, че определената надценка по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата не е фиксирана такава, поради което ищецът не следва само да се позовава на нея, а да проведе главно и пълно доказване на твърденията си за претърпени от него вреди -пропуснати ползи, каквото същият не е сторил. В правния мир действа принципът, утвърден както в ЗЛПХМ, така и в чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП, съгласно който търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 - т. е. определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Обосновано АССГ е заключил, че, щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й е фиксиран и нормативно гарантиран. Правилен е и последващия правен извод на съда, че, след като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат, а още по-малко са нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП, тъй като при нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и т. н. Тъй като липсват каквито и да било доказателства какви продажби са извършени преди въведеното с отменения административен акт ограничение и на какви цени, съответно - на какви точно цени- пределни или под пределните /максимални цени дружеството е продавало лекарствените продукти в рамките на исковия период, законосъобразно АССГ е приел, че недоказан остава самият факт на реално настъпване на претендираните вреди. Обосновано съдът е заключил, че с волеизявлението си за сключване на договори с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК, ищецът се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпка, поради което тази договореност изключва наличието на причинна връзка между отменения нормативен акт и претендирания вредоносен резултат. Не е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка, тъй като твърдените пропуснати ползи не се дължат единствено и пряко на приемането на отменения като незаконосъобразен административен акт, но и на доброволно сключените индивидуални договори с НЗОК. Съдебното решение е правилно като краен резултат и на друго основание- разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК. Видно от Решение № 6826 от 6.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, Пето отделение / оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. по описа на ВАС, петчленен състав / ВАС е приел, че Указанието, вкл. и в отменените колони 7 и 9 от Приложение № 2 към същото, съставлява подзаконов нормативен акт, а не общ административен акт. Влязлото в сила съдебно решение на ВАС, пето отделение е задължително за всички, в т. ч. и съдебните органи, не само по отношение на диспозитива на същото, но и по отношение квалификацията на отменения административен акт като нормативен, тъй като тази квалификация определя действието на постановената отмяна на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК и за разлика от действието на отмяната на индивидуален и общ административен акт, подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила, а, видно от чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се отменя НАА, влиза в сила от деня на обнародването му. Служебно известно по делото е, че с писмо изх. № 166/1.04.2009 г. председателят на ВАС е поискал обнародването в "Д. вестник" на влязлото в сила след потвърждаването му от петчленен състав на ВАС Решение № 6826/6.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, V отделение . Същото решение е било обнародвано в Официалния раздел на "Д. вестник" - бр. 27 от 10.04.2009 г., от която дата същото е влязло в сила, съответно - от която дата се считат за отменени колона 7 и колона 9 от Приложение 2- "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. -работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, от които се претендират вредите за процесния период. Предвид гореизложеното за исковия период - 6.02.2011 г. до 6.02.2014- административният акт не е бил отменен като незаконосъобразен, поради което за този период не могат да се претендират вреди от действието му по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В обобщение: касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение