Определение № 1222 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2739/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 876/24.07.2024г. по в.гр.д. № 3126/2023г. по описа на САС, 10-ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 80 000 лева предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ и в частта, с която се потвърждава същото решение в отхвърлителната му част над сумата от 80 000 лева до пълния претендирай размер от 100 000 лева, съставляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно и в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва над посочената сума, поради което подаваме настоящата насрещна въззивна жалба по реда на чл.263, ал.2 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че така постановеното въззивно решение е неправилно в обжалваната част, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил следното: Установява се, че на 08.07.2019 г. в [населено място] поле, [община], на вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, база „Лидъл“ - Централен склад е настъпило ПТП, при което като ищцата, като пешеходец, е била ударена от товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]. С решение №140 от 06.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 290/2022 г. от Районен съд Елин Пелин, влязло в сила на 22.12.2022 г., водачът на товарния автомобил „ДАФ“ А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 116 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ - престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. Не е било проведено оперативно лечение, тъй като ищцата е отказала да постъпи в болнично заведение, а последното е могло да доведе до по - добър резултат и по кратък период на лечение. Вместо това е проведено продължително домашно амбулаторно лечение с постелен режим, външна имобилизация на гръбначния стълб с лумбостат и медикаментозна терапия. Интензивните болки са продължили за период до 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и умерени такива до 12 месеца след инцидента. Ищцата е била неработоспособна за срок от 12 месеца. С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е призната ТНР 50 % за срок от три години, считано до 01.01.2025 г. Преди настъпване на ПТП ищцата е страдала от: спондилоартроза, при което заболяване междупрешленните дискове се дехидратират и се намалява тяхната еластичност; остеохондроза, при което заболяване с времето височината на дисковете намалява, а натискът върху ставите се увеличава и води до възпаление и износване на хрущялната тъкан на дисковете; - сколиоза и установена с рентгенологични данни остеопороза. Водачът на товарния автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП; Ищцата е подала писмената претенция за обезщетяване на 23.07.2020 г., по която е образувана щета, но не е изплатено обезщетение. На база така изложените като възприети от съда на база приетите писмени доказателства, заключение на в.л. по СМЕ и свидетелски показания, факти, са изложени следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние - действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презюмира. В случая товарният автомобил „ДАФ“, управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Наказателна отговорност по отношение на А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е осъществена с влязъл в сила съдебен акт, постановен от наказателния съд и с последиците на осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поведението на застрахования при ответника водач осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Според съставът на САС размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на ищцата; получените телесни увреждания - счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ без притискане на гръбначния канал и без увреждане на неврални елементи; продължителността на общия лечебен и възстановителен период, който според съда е бил повлиян и от отказа на ищцата да се проведе оперативно лечение, и предхождащите ПТП увреди на гръбначния стълб; периода от време, в който болките са били интензивни; прогнозата за лечение; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП - 08.07.2019 г. Ето защо и прекият иск е намерен за основателен до размер на сумата от 50 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лева. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,САС е приел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.10.2020 г., съобразно петитума на исковата молба. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи, като обуславящ изхода по спора въпрос, който обобщено се свежда до въпроса за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК. С оглед изложеното, съдът