Определение № 10950 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частни жалби на Агенция "Пътна инфраструктура" и на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение № 974 от 29.03.2024 г. по к.а.н.д. № 206/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № 61/2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че в ЗАНН не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство, в глава дванадесета АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство, приложим е НПК в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на съдебното производство, съдът пред който делото е висящо отправя преюдициалното запитване, в този смисъл е и разпоредбата на чл. 631, ал.1, изр.първо`ГПК. Сочи, че основанията за спиране на производството са лимитативно изброени. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящия случай Административен съд - Благоевград не обсъдил връзката на двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове.. Сочи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези, по които вече СЕС се е произнесъл. Спирането на производството би довело до спиране на още множество на брой аналогични производства.. Към момента в Република България има над 900 висящи производства по издадени и оспорени ЕФ и НП за нарушения на правилата за движение по платената пътна мрежа, свързани с незаплащането на дължими пътни такси. Ответната страна не е взела становище по делото. С оглед актуалната съдебна практика частните жалби са процесуално допустими. В съдебното производство пред РС като страна ответник е конституирана АПИ, като издател на електронния фиш. В касационното производство в списъка на страните като ответник е записана АПИ и съдът е докладвал отговорът от процесуалния представител на АПИ. В протокола за съдебното заседание е записано, че ответник е директора на Националното тол управление към АПИ. Поради това ще се приеме, че двете жалби са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни. За да спре производството по делото съдът е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, поради което е с преюдициално значение за произнасянето по настоящата жалба срещу решението на Районен съд - Благоевград, с което е отменен Електронен фиш № 8504844538, с който е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен № [рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на „МО-МО ТРАНС“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Определението е правилно. Производството по НАХД № 1488/2023 г. по описа на Районен съд-Благоевград е започнало по жалба на „МО-МО ТРАНС“ ЕООД, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504844538. Касационното производство е образувано по касационна жалба на „МО-МО ТРАНС“ ЕООД, против Решение № 742/11.12.2023 г., постановено по НАХД № 1488/2023 г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което електронният фиш е потвърден и „МО-МО ТРАНС" ЕООД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 80.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети "Производства пред съда" в глава Девета "Общи разпоредби", която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Разпоредбата на чл. 144 АПК предвижда за неуредените в този дял въпроси, да се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Независимо, че не се решава спор със сила на пресъдено нещо, е налице преюдициалност на производството с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Действително административният съд не е изложил конкретни мотиви относно предмета на двете съдебни производства, но връзката между делата е видна от описания предмет на делото в касационното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Друг е въпросът, че съгласно ЗАНН РС може да намали размера на наложеното административно наказание. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение