Определение № 7736 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. Л. П. срещу определение № 558 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. на Административен съд – Видин. С обжалваното определение № 558 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. АС – Видин е оставил без разглеждане жалбата на Р. Л. П. против изричен отказ за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, материализиран в писмо от 17.03.2025 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че предмет на първоначалната жалба е отказ да се предостави информация, поискана от администратора на лични данни с молба от 18.02.2025 г. Сочи, че съдът неправилно от една страна е приел, че предмет на жалбата е отказ, който е обективиран в писмо на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а от друга страна е счел, че не е индивидуален административен акт. Ответникът по частната жалба – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощника си, представя писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Л. П. срещу отказ за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че на 18.02.2025 г. Р. П., чрез пълномощника си, е сезирала дружеството с искане да й предостави копие на описания договор за кредит, заедно с всички съпътстващи документи, в които се обработват нейни лични данни. В законоустановения срок администраторът на данни не е предоставил исканата информация. В едномесечния срок по член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 е постъпило само уведомително съобщение, получено на 26.02.2025 г. Жалбоподателката поддържа, че въпреки разменената кореспонденция, в законоустановения срок договорът не е изпратен, липсва и изричен отказ, и именно мълчаливият отказ е предмет на жалбата й, доколкото с писмо от 17.03.22025 г. администраторът изрично е заявил, че не отказва предоставянето на поисканата информация. В жалбата е формулиран петитум за отмяна като незаконосъобразен отказа на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да предостави посочените по-горе документи и информация, свързани с обработване на нейни лични данни. С разпореждане № 402 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. АС – Видин е оставил без движение жалбата на Р. П. против отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с указания, че от съдържанието на жалбата и приложенията към нея не става ясно какъв е отказът, който се обжалва – мълчалив или изричен, поради което следва да конкретизира обжалвания административен акт като посочи индивидуализиращите признаци, респ. да заяви дали оспорва изричен или мълчалив отказ, а при положение, че се обжалва изричен да посочи номер, дата на издаване и т. н. С молба вх. № 875/2025 г. жалбоподателката Р. П. е заявила, че във връзка с указанията, дадени от съда, заявява, че жалбата й има за предмет изричен отказ от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с дата 17.03.2025 г. Поддържа, че въпреки посоченото в писмото от 17.03.2025 г., че същото не представлява отказ от предоставяне на поисканата с молбата от 18.02.2025 г. информация, с писмото се формира отказ да се предостави договорът за кредит и съпътстващата документация. С обжалваното определение № 558 от 19.05.2025 г. съдът е приел, че с обжалваното писмо П. е уведомена, че следва да представи нотариално заверено адвокатско пълномощно или друго такова с цел удостоверяване на представителната власт и в писмото не се съдържа отказ да й бъдат предоставени исканите документи. Съдът е приел, че писмото е акт от категорията по чл. 21, ал. 5 АПК, не е индивидуален административен акт и съответно липсва годен предмет на обжалване. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че жалбата е нередовна доколкото от съдържанието и петитумът й не ставало ясно какъв е предметът на оспорване. Видно от обстоятелствената част на жалбата е, че оспорващата изрично заявява, че предмет на жалбата й е мълчалив отказ на администратора на лични данни да отговори на искането й от 18.02.2025 г., както и че писмото от 17.03.2025 г. не представлява отказ, със същото се поставят неоснователни искания за допълнителни доказателства за представителната власт на пълномощника й и имат за цел осуетяване на своевременното сезиране на съда. В самото писмо също изрично е посочено, че не представлява отказ. Действително в петитума е поискана отмяна на отказ, без изрично да се конкретизира като мълчалив отказ, но цялостното съдържание на жалбата не оставя съмнение в предмета на спора. При положение, че в жалбата изрично е заявено, че се обжалва мълчалив отказ на администратора на лични данни и са изложени конкретни доводи в тази насока, съдът неправилно е приел, че не е детерминиран предметът на оспорване. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил без движение жалбата и е дал указания да се отстранят несъществуващи нередовности. Неправилните указания на съда са довели до погрешно определяне на спорния предмет и съответно до неправилни изводи в обжалваното определение за липса на годен за обжалване административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Р. П. срещу мълчаливия отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по искането й от 18.02.2025 година. Исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото касационно производство следва да бъдат преценени в зависимост от изхода на делото пред първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,