Определение № 2937 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Декс 3“ ЕООД, дружество регистрирано във Великобритания, със съд. адрес гр. София, ул. “Балканджи Йово“ № 5, ет. 1, приподписана от адв. Колев, против Определение № 1800 от 15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 13086/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РВА-5800-371/32-357658 от 19.11.2025 г. на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ „Митница София“ към Агенция „Митници“. От изложеното в частната жалба се налага извода за поддържана неправилност на съдебното определение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, което се изразява в невключване на дължимите по чл. 129, ал. 6 от ДОПК лихви в Решение № РВА-580091/32-103379 от 03.04.2020 г. на Директора на ТД „Митница София“; че неправилно и необосновано е прието, че началото на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК следва да се брои при съобразяване датата на внасяне в бюджета на претендираните за възстановяване суми, а не от датата на влизане в сила на Решение № РВА-580091/32-103379 от 03.04.2020 г. на Директора на ТД „Митница София“, поради което и неправилно е АССГ е формирал извод и за изтичането му преди подаване на искането за възстановяване; и най – сетне излага аргументи, че с предявяване на иска по ЗОДОВ, по който е образувано адм. дело № 2589/2023 г. по описа на АССГ, „практически е прекъснал давността по чл. 129, ал. 1 от ДОПК“. По изложените аргументи настоява за отмяна на оспореното определение и на Решение № РВА-5800-371/32-357658 от 19.11.2025 г. на Директора на ТД „Митница София“. Ответникът – Директорът на ТД „Митница София“ не взема становище в предоставения му за това срок. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от страна, за която актът е неблагоприятен, в срока по чл. 230 във вр. с чл. 200, ал. 2 от АПК и от надлежно оправомощено лице, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № РВА-580091/32-103379 от 03.04.2020 г. на Директора на ТД „Митница София“, с което на основание чл. 56, ал. 2 вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено образуваното административно производство по искане вх. № 32-319439/20.10.2025 г., подадено от „Декс 3“ LTD, с данъчен № GB169681459000, за което е прието че е процесуално недопустимо поради подаването му след изтичането на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. За да постанови атакувания с частната жалба съдебен акт административният съд е приел, следното: На 11.03.2019 г. от страна на „Декс 3“ ЕООД са заплатени задължение за акциз и допълнително начислен ДДС, вкл. лихви за несвоевременното им разчитане с бюджета в размер общо на 10 070,63 лева (8 331,84 лева лихви за акциз и 1 738,79 лева лихви за ДДС) по повод осъществен през 2015 г. внос на стока – органичен разтворител FAN-XV с код по КН 27075000. На 13.03.20219 г. с Митнически декларация с МРН 19BG005807AA692745 същата стока е била предмет на износ. С Решение № РВА-5800-91/32-103379 от 03.04.2020 г. на Директора на ТД „Митница София“ към Агенция Митници на „Декс 3“ ЕООД е възстановен акциз в размер на 22 255,87 лева и е отказано възстановяване на акциз в размер на 38,31 лева, който акт не се спори че е влязъл в сила и сумата е реално възстановена на лицето. Последвало е подаването на 20.10.2025 г. на искане за възстановяване и на платени лихви при плащане на акциза и ДДС (при досъбиране на същите) в общ размер на 10 070,63 лева (8 331,84 лева лихви за акциз и 1 738,79 лева лихви за ДДС). При тези фактически установявания съставът на АССГ е споделил изводите на административния орган за недопустимостта на административното производство, поради инициирането му след изтичането на 01.01.2025 г. на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК (приет за приложим в случаи като процесния), чийто начален момент правилно е свързан с момента на разчитането с бюджета на претендираните за възстановяване суми – а именно 01.01.2020 г. при извършено плащане на 11.03.2019 г. Определението на Административен съд – София-град е валидно, допустимо и правилно. Спорът в случая не е по фактите, така както бяха изложени по-горе в относимата им част в това изложение, а е по правото. Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 27 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) урежда реда за подаване на искания за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз (като вид косвен данък), вкл. и в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС, която регламентира възстановяване на внесения акциз в случаите на изнасяне на акцизните стоки. Макар и посочените разпоредби да не регламентират срок, в който следва да бъде подадено това искане, при съобразяване нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС в тези случаи се следва прилагане правилата на ДОПК. В тези производства (част от които и проверките по повод подадените искания за възстановяване/прихващане на акциза, като вид данък) митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Както правилно е приел и съставът на АССГ в Глава шестнадесета, Раздел I от ДОПК са уредени правилата по прихващане и възстановяване на недължимо събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство, които и в частност правилото на чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК, съобразно което „Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго“, следва да намерят приложение и в случаи като процесния, при положение че в ЗАДС липсва съответна уредба. Това принципно разбиране не се и отрича от частния жалбоподател. Същественото е, че трайна и последователна е съдебната практика на съставите на ВАС, че срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е преклузивен (а не давностен, както неправилно приема частният жалбоподател), поради което и не подлежи на прекъсване и/или спиране, и изтичането му обосновава извод за недопустимост на инициираното административно производство, както това е регламентирано в чл. 56, ал.2 във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК (виж и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Предвид изложените от частния жалбоподател аргументи необходимо е изрично да се уточни, че предмет на подаденото от него искане не е заплащането на лихви в обхвата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, а възстановяване на „платените лихви при заплащането на акциза и ДДС (досъбиране на същите)“, заплатени на 11.03.2019 г. в общ размер на 10 070,63 лева (8 331,84 лева лихви за акциз и 1 738,79 лева лихви за ДДС). Т.е. заявена е претенция за възстановяване на внесени по силата на общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на публични държавни вземания (акциз и ДДС), поради което и съображенията, свързани с приложение нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, са несъотносими към настоящия правен спор. От данните по делото се налага и изводът, че това възстановяване се претендира в следствие на осъществен износ с акцизните стоки – т.е. в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС (а не в хипотезата на недължимо платени/събрани суми) т.е. възстановяване в регламентирано в закона, поради което правилно съставът на АССГ е възприел тезата, че правото на възстановяване по смисъла и за целите на чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК е възникнало през 2019 г. (когато е осъществен износът), поради което и преклузивният срок е започнал да тече от 01.01.2020 г. и е изтекъл на 01.01.2025 г. (виж и чл. 22, ал. 3 от АПК, на който се е позовал и АССГ), т.е. преди подаване на процесното искане по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Неправилно се поддържа от частния жалбоподател, че началото на срока по чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК се свързва с влизане в сила на Решение № РВА-5800-91/32-103379 от 03.04.2020 г. на Директора на ТД „Митница София“ към Агенция Митници. Посоченият индивидуален административен акт не е и не може да бъде „основанието за възстановяване“ по смисъла на чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК за нуждите на настоящия правен спор. Най-сетне и за пълнота, при данните по делото дори и в хипотезата на претендирано възстановяване на недължимо платени суми, правото на възстановяване отново би възникнало през 2019 г. При поддържана изначална липса на основание субективното право на възстановяване възниква на датата на плащането (в случая 11.03.2019 г.), в който момент всъщност настъпва и неговата изискуемост и към този още момент е на лице възможност за кредитора (в лицето на заплатилия недължимия данък икономически оператор) да иска изпълнение от длъжника (в лицето на държавата). Това и при положение че не се установяват факти, които да обосноват извършено плащане на процесните лихви на отпаднало основание (внасянето на сумите в бюджета е сторено след влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено съставеното на дружеството НП, респ. не се спори че това е сторено и въз основа на влязло в сила Решение за промяна на тарифна позиция и досъбиране на държавни вземания – така жалбата до АССГ, което не е отменено по съответния ред), петгодишният преклузивен срок по чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК би започнал да тече на 01.01.2020 г. и би изтекъл на 01.01.2025 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от поддържаните с частната жалба пороци - отменителни основания, поради което и следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,