Определение № 67 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5543/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от К. А. Д., чрез адв. С. Б. Б., с която се иска изменение на решение № 182 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 5543/2016 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските и осъждане на ответницата по жалба Д. Д. Д. да заплати на молителката направените при разглеждане на делото пред трите инстанции съдебни разноски. Поддържа се, че искане в този смисъл е направено още с касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по тази претенция. Ответницата по молбата Д. Д. Д. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителката и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от К. А. Д., чрез адв. С. Б. Б., касационна жалба против решение № 149 от 08. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 189/2016 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 15. 01. 2016 г. по гр. д. № 324/2015 г. на РС – Ямбол, с което е уважен предявеният от Д. Д. Д. против К. А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата Д. Д. Д. е собственик на недвижим имот - нива от 5,047 дка, IV категория, в м. „Табия“, [населено място], представляваща имот № 020101 по КВС, при граници: имоти № № 020100, 020013 и 020144 С определение № 263 от 03. 05. 2017 г. по гр. д. № 5543/2016 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част, а с решение № 182 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 5543/2016 г. на ВКС, I г.о. същото е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Касаторката е поискала присъждане на разноски за трите инстанции. Така претендираните разноски възлизат на 635, 30 лв., която сума включва: 500 адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, представен в първоинстанционното производство, 51, 50 лв. държавна такса и преводна такса за въззивно обжалване, 83, 80 лв. платени държавни такси и преводни такси в касационното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, въпросът за отговорността за разноските се решава с приключващия делото съдебен акт. Постановеното от касационната инстанция решение няма приключващ характер по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като със същото въззивното решение е обезсилено и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Въпросът коя от страните следва да понесе направените от насрещната страна разноски ще следва да се реши в зависимост от изхода на делото при новото му разглеждане (уважаване на иска, отхвърлянето му или прекратяване на производството по същия), по правилата на чл. 78 ГПК. Съображения в този смисъл са изложени и в мотивите към постановеното от настоящата инстанция решение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение