Определение № 351 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 848/2012 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на Г. фонд вх.№ 8894 / 01.10.2013 год., за тълкуване диспозитива на постановеното решение № 82 / 09.08.2013 год. по настоящото дело на ВКС, първо търговско отделение, в частта му с характер на определение, с която съдът е присъдил разноски в полза на ищцовата страна, както следва: „ в полза на Д. К., Ф. А. А. и Д. А. А. допълнително разноски за първа инстанция - 2 373 лв. и по 1050 лв. – за въззивна и касационна инстанции „. Молителите твърдят, че от така постановения диспозитив не става ясно, в какъвто смисъл е възникнал и спор с ответните страни в хода на изпълнителното производство, дължат ли се разноски в посочения размер всекиму от ищците или са присъдени общо за всички тях, съответно - 2 373 лв. за първа, 1050 лв. за въззивна и 1050 лв. за касационна инстанция, каквото тълкуване споделя молителят. Ответните страни - Д. К., Ф. А. А. и Д. А. А. ,чрез процесуалния си представител адв.П.С. - оспорват молбата, като считат недопустимо исканото тълкуване, предвид обстоятелството, че касационното решение е изпълнено, а в евентуалност считат, че диспозитивът на решението, в частта по присъждане на разноски в тежест на Г. фонд, с характер на определение, е ясен и недвусмислен - в присъждане разноски в посочения размер и за съответната инстанция, в полза на всекиму от ищците, а не общо. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Молбата за тълкуване е допустима. Касационното решение, като окончателно, е влязло в сила с постановяването му .Представените доказателства - покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20137900401644 на ЧСИ Р. М., рег.№ 790 на КЧСИ, с район на действие СГС, съобщение изх.№ 27732 / 23.09.2013 год. и удостоверение изх.№ 32932 / 31.10.2013 год. на същия частен съдебен изпълнител – не установяват приключило, вкл. по събиране на присъдени с касационното решение съдебни разноски, изпълнително производство. В съответствие с правомощието за преценка, съгласно чл.251 ал.4 ГПК, настоящият състав не счита необходимо внасяне на молбата за разглеждане в открито заседание. По съществото на молбата: Тълкуването предпоставя неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, която прави същия неизпълним. Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебния акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив и доколко същата е ясна и непротиворечива, а не само доколко ясен е диспозитивът на акта / опр. № 647 от 24.06.2010 год.по гр.д.№ 582 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС, опр. 431 от 28.06.2011 год. по т.д.№ 844 / 2010 год. на ВКС - ТК /. От съпоставката на мотиви и диспозитив, настоящият състав намира, че е налице неяснота на постановеното решение, в частта за разноските, подлежаща на тълкуване. В първоинстанционното производство ищците са направили разноски в общ размер 17 800 лева, в които се включват договореното и изплатено от всеки от тях, в полза на общия им процесуален представител адв. П. С., адвокатско възнаграждение от 5 850 лв. / 3 х 5850 лв. = 17 550 лв. /, както и 250 лв. депозит за експертиза. Изчислението на подлежащи на възстановяване, с оглед уважена към отхвърлена част от исковете им, разноски, в размер на 7120 лв. в мотивите на първоинстанционното решение, съответства на съобразен общ размер на заплатени адвокатски възнаграждения или дължимата сума от 7120 лв./ намалена в диспозитива, с оглед извършена компенсация / съизмерява общо дължимите на тримата ищци разноски, вкл. по изплатено възнаграждение за процесуално представителство. С касационното решение исковете на всеки от ищците са уважени за допълнителни 10 000 лева или общо уважените искове възлизат на 120 хиляди / 3 х 40 000 /, вместо уважените в първа инстанция и потвърдени във въззивна инстанция за 90 000 лева / 3 х 30 000 /. Присъдените от настоящия състав допълнително за първа инстанция разноски от 2 373 лева / 2 373,33