Решение № 3436 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). “ВНП Фасилити“ ЕООД, ЕИК 831578978, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя В. П., чрез адв. Тонев, обжалва Решение № 26005/31.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 10797/2024 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22222523006347-091-001/20.06.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1241/09.09.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за данъчните периоди 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 48 062,48 лв. и лихви 18 547,30 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и безкритично възприемане на изводите на приходната администрация. Поддържа се, че в разрез с постоянната съдебна практика АССГ е изолирал единствено обстоятелствата, свързани с доставчиците без да прецени цялостното икономическо поведение на касатора. Сочи се игнориране на съществени доводи на дружеството, иска се отмяна на решението на АССГ, отмяна на РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Ердир, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 3056,91 евро. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22222523006347-091-001/20.06.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1241/09.09.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 48 062,48 лв. и лихви - 18 547,30 лв. в резултат на увеличение на счетоводните финансови резултати за 2018 г. със 73 755 лв. по фактурите, издадени от „Видис Тех“ ЕООД и „Синтра 92“ ЕООД; за 2019 г. с 46 050 лв. по фактури, издадени от „Алвона“ ЕООД; за 2020 г. с 360 819,80 лв. по фактури, издадени от „Алвона“ ЕООД и „Назон 2000“ ЕООД. Фактурите, издадени от първите три дружества, са с предмет „складови услуги“, осъществени от натоварени по правоотношения извън обхвата на КТ физически лица. Така от „Видис Тех“ ЕООД са представени 3 договора, сключени с Б. Т. за товаро-разтоварни и складови работи в гр. Самоков, училище „Никола Велчев“, както и оборотна ведомост, съответстващи на сключения между „ВНП Фасилити“ ЕООД и цитираното дружество договор от 27.02.2018 г.; счетоводни справки и доказателства за отразяване на фактурите по сч см 602 „Разходи за външни услуги“. От дружеството е пояснено, че проверката за надеждността на всички доставчици е извършвана въз основа на общодостъпните данни, като основен критерий за подбора е най-изгодна предложена цена за определена стока/услуга. Издадените от „Синтра - 92“ ЕООД фактури са със същия предмет и според представените от този доставчик договори са осъществени от З. Щ., С. Б., М. М., Б. Б., А. А. и О. К. (съставени са констативни протоколи и разписки за изплатени суми за извършване товаро-разтоварни дейности и складиране в обектите на касатора в гр. Самоков, [улица], в гр. София, [улица] в гр. Хасково, [улица]). В писмени обяснения К. е посочил, че е работил при необходимост при възлагане от „Синтра 92“ ЕООД товарене на отпадъци от почистени помещения в гр. София на [улица]срещу магазин М. Б.. В снети от полицейски орган обяснения С. Б. заявила, че е неграмотна, но се е подписала пред нотариус върху документи, чието съдържание не й е известно, срещу възнаграждение от 500 лв. По идентичен начин са документирани доставките на складови услуги по фактурите, издадени от „Алвона“ ЕООД, което е натоварило с изпълнението им Т. И., С. А., Р. М., С. С., В. А., Д. Ф., С. А. и М. С.. Към договорите, сключени с цитираните физически лица, са приложени констативни протоколи и разписки за платени суми, оборотна ведомост, но не и други счетоводни регистри, касаещи отразяването от доставчика на прихода от процесните услуги. В обяснения пред ревизиращите А. заявил, че е извършвал товаро-разтоварни дейности по договор с „Алвона“ „на повикване“ в гр. Самоков, в училище „Никола Велчев“, получавал е възнаграждение в брой, което не е декларирал, не помни в кой период. Идентични сведения е дал и С. С.. Във връзка с доставките по издадените от „Назон 2000“ ЕООД фактури с предмет „довършителни и ремонтни дейности“ на обект на касатора в гр. София, [улица] (кухня–майка), са представени договор от 28.09.2020 г., по силата на който на доставчика са възложени товаро-разтоварни дейности; банкови извлечения и оборотна ведомост; четири договора, сключени с Д. И., Д. К., М. Е. и И. Ш.. Последните двама в писмените си обяснения отрекли да са полагали труд срещу възнаграждение по възлагане от „Назон 2020“ ЕООД, а и изобщо контакти с този търговец. Д. К. и Д. И. не депозирали обяснения и/или документи. Отчетена е липсата на договор и счетоводни регистри, касаещи отразяването на прихода от извършените услуги. Не се спори, че през 2018 г. „ВНП Фасилити“ ЕООД разполага с 33 работници, полагащи труд в гр. Самоков на длъжности ръководител звено, началник склад (двама), осем шофьори, осем работници кухня, общ работник, чистач, инструктор диетично, единадесет готвачи – обстоятелство, обусловило тезата на ревизиращите за липса на икономическа логика да се натоварят доставчици за изпълнението на неспециализирани дейности, които са по силите на трудовия ресурс, с който касаторът разполага. Според АССГ жалбата срещу РА е допустима като своевременно предявена от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да отхвърли оспорването срещу РА, първостепенният съд е мотивирал неговата материална законосъобразност въз основа на анализ на представените от ревизирания, от издателя на фактурите в рамките на насрещните проверки доказателства и обяснения, както и на заключението на ССчЕ, обсъдено съобразно чл. 202 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Решението е правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение касационната инстанция намира следното: Не се спори, че фактурите с предмет „складови услуги“ на обекти на касатора, документалната обоснованост на разходите по които се отрича от приходните органи, са издадени от „Видис Тех“ ЕООД в изпълнение на сключения на 27.02.2018 г. между цитирания търговец и "ВНП Фасилити" ООД договор за товаро-разтоварни работи, според лаконичното съдържание на който изпълнителят е длъжен да извърши товаро-разтоварни работи по поръчка на възложителя. По същия начин е оформено и изпълнението му – приемат се изпълнените товаро-разтоварни работи. Бланкетното съдържание на договорите и протоколите не позволява да се прецени какви са параметрите на услугата като времева продължителност и тежест – товаренето и разтоварването по естеството си са дейности, налагащи преместване на вещи с присъщи размери и тегло от превозно/и средство/а и подреждането им в определено пространство. Изложеният доказателствен дефицит с право е съобразен от инстанцията по същество наред със заявеното от един от крайните изпълнители, че не е извършвал складови услуги по натоварване от доставчика. Изложеното се отнася и за издадените от „Синтра - 92“ ЕООД фактури за товаро-разтоварни дейности в гр. София, гр. Самоков и гр. Хасково, които са документирани обобщено. От писмените обяснения на О. К. и А. А. не се установява времевият диапазон на извършените услуги, както и от кои обекти са товарени отпадъци, в какво количество, къде и как са натоварени, извозени. Бе посочено, че С. Б. отрича да е полагала труд, възложен от „Синтра – 92“ ЕООД. Идентични са съображенията и за доставките от „Алвона“ ЕООД. Бланкетните приемо-предавателни протоколи във връзка с изпълнението на договорите не са достатъчни за установяване на конкретни параметри и вид на фактурираните услуги така че да се идентифицират измерители на резултата от тях. Във връзка с доставките по издадените от „Назон 2000“ ЕООД фактури с предмет „довършителни и ремонтни дейности“ на обект в гр. София, [улица], от касатора са представени договор от 28.09.2020 г., по силата на който на доставчика са възложени строително-монтажни дейности, чието изпълнение се приема с приемо-предавателен протокол. Към тази част от спора са относими съображенията за липса на конкретизация на параметрите на услугата, което препятства преценката налице ли са резултатите от нея при получателя. В писмените си обяснения М. Е. и И. Ш. са отрекли да са полагали труд по възлагане от „Назон 2020“ ЕООД. Данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО се формира от непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В чл. 10, ал. 2 ЗКПО е предвидено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, каквито данни и документи липсват. Макар да сочи в жалбата, че съдът е игнорирал "цялостното му икономическо поведение", касаторът не сочи доказателства за параметрите и резултатите от фактурираните услуги в рамките на търговското му занятие. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът има право на разноски, които се определят на 210 евро за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съобразно на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение