Определение № 39 от 03.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 138/2015 г.

Образувано е по жалба / озаглавена частна жалба/ на [фирма] срещу решение №248 от 02.10.2014г. по в.т.д. №271/2014г. на Великотърновски апелативен съд. С него е обезсилено решение №149/27.08.2014г. по т.д.№132/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърден отказ №20140731144754-4/06.08.2014г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на С. К. Иванова като управител на „Диагностично – консултативен център І – П.” Е., [населено място], като вместо това е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Ф. Абдулуахед Ал –Шаргаби – управител на „Диагностично – консултативен център І – П.” Е., [населено място], против отказ №20140731144754-4/06.08.2014г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение има характер на определение, поради което подлежи на касационен контрол. Поддържа се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдебният контрол върху актовете, постановени от Агенцията по вписвания по повод подадени от търговци заявления за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства и актове в търговския регистър е регламентиран законодателно в разпоредбата на чл.25 от ЗТР. В чл.25 ал.1 от ЗТР е предвидено, че на обжалване пред съответния окръжен съд подлежи отказът на Агенцията по вписвания да извърши заявено по надлежния ред вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, а в ал.4 на чл.25 от ЗТР е регламентирана процесуалната възможност за обжалване на решението на окръжния съд пред съответния апелативен съд. Регистърно производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. К. контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производство по чл.25 от ЗТР по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, тъй като чл.25 ал.4 от ЗТР това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Обжалваният в настоящото производство съдебен акт е решение, с което е извършен инстанционен контрол на решение на Плевенски окръжен съд по жалба срещу отказ на Агенция по вписванията. Независимо, че с акта на Великотърновски апелативен съд е прекратено производството по жалбата от Ф. Абдулуахед Ал –Шаргаби – управител на „Диагностично – консултативен център І – П.” Е., [населено място] срещу отказа на Агенция по вписванията, то няма характер на определение и съответно не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 или ал.3 от ГПК. Съгласно разясненията в т.7 от ТР №2 от 02.07.2004г. по тълк.гр.д. №2/2004г. на ОСГК и ТК актът на въззивния съд или касационния съд, с който се констатира нередовността на исковата молба / в случая на жалбата срещу отказа на Агенция по вписванията/ е решение, защото засяга решенията на долустоящите инстанции и не се изчерпва с прекратяване на производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната или касационната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, респ. ВКС, т. е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че подадената срещу решение №248 от 02.10.2014г. по в.т.д. №271/2014г. на Великотърновски апелативен съд, жалба / озаглавена частна жалба/ е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение