Определение № 1448 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3018/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №7927/03.07.2024г. на адв. Сл. М. срещу определение №923 от 12.06.2024г., постановено по в.гр.д. №20244400500050 по описа за 2024г. на Окръжен съд – Плевен, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на Решение №130 от 21.03.2024г. в частта за разноските, с която на осн. чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.78, ал. 3 ГПК М. К. е осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Д. пред въззивната инстанция. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна. Счита, че необосновано и в нарушение на процесуалните правила, съдът е приложил Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 като не е съобразил разпоредбите на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Излага, че неправилно се е позовавал на чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.78 ал.3 ГПК, тъй като ответникът не е заплатил разноски, а се касае за безплатна защита. Твърди също, че липсват критерии, въз основа на които съдът е определил размера на възнаграждението, като оспорва и извода му, че производството пред ПРС по гр.д.№6654/20219г. е с по-висока правна и фактическа сложност от въззивното. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което му бъде определено справедливо и законосъобразно възнаграждение. Срещу частната жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения: Производството пред Окръжен съд Плевен е образувано по въззивна жалба на М. К. срещу първоинстанционното решение, с което искът му за заплащане на сумата от 12 266,14 лв. на осн. чл. 72 ЗС е отхвърлен като неоснователен. С постановеното от ПОС решение №130/21.03.2024г. по въззивно гр.д. №502024г. решението на ПРС по гр.д. №6654/2019г. е било отменено в частта, в която искът по чл.72 ЗС е отхвърлен за сумата 2 213,44лв., съответно първоинстанционното решение е било потвърдено в частта, с която предявеният иск за разликата над 2 213,44лв. до 12 266,14лв. е отхвърлен като неоснователен. В мотивите си ПОС е приел, че на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.78 ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска, въззивникът следва да заплати на адвокат С. М. от ПАК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемия Д. Д. пред настоящата инстанция. С оглед отхвърлената част от иска в размер на 10052,70 лв., въззивният съд е определил, че мин. адв. възнаграждение съгласно чл.7 ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2024г. е в размер на 1300лв. Съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, правната и фактическа сложност на конкретния спор, фактът, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което е даден ход по същество, без да се събират нови доказателства и изходът на спора, въззивната инстанция е приела, че на основание чл.38 ал.2 ЗА въззивникът следва да заплати на адвокат С. М. адв. възнаграждение в минимален размер от 500лв. за осъщественото процесуално представителство на въззиваемия Д. Д.. В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпила молба от адв. М. с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдено справедливо адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е посочил, че поддържа развитите във въззивното решение мотивите. Изложил е, че посоченото в списъка по чл.80 ГПК адв. възнаграждение в размер на 4106,70лв. е прекомерно високо и не съответства на действително положения труд от пълномощника във въззивната инстанция, а от друга страна е значително по-висок от мин. размер на адв. възнаграждение от 1300лв., посочен в Наредбата, съответстващ на отхвърлената част от иска. Съдът е изложил, че първоинстанционното производство е било с по-висока правна и фактическа сложност от въззивното, доколкото са били проведени няколко съдебни заседания, изслушвани са свидетели и заключение, а във въззивното производство е проведено само едно съдебно заседание, в което е даден ход по същество и не са събирани нови доказателства, поради което е счел, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.за адвокат С. М. е адекватно на осъществената правна защита и положения от пълномощника труд За да се произнесе, съдът съобрази следното: Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Според формираната практика на ВКС, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. В случая процесуалният представител на ответника - адв. Сл. М. е предоставил правна помощ в хода на въззивното производство, изразяващо се в изготвянето на писмен отговор срещу въззивната жалба на М. К. и явяване в единственото, проведено пред окръжения съд съдебно заседания, в което не са събирани нови доказателства. Депозираната от адв. М. въззивна жалба е била оставена без разглеждане като недопустима. При отчитане фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на ответника действия по делото, настоящият състав на съда намира, че на същия следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000 лв. Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови изменение на постановеното по делото решение в частта му относно определеното на адв. М. адвокатско възнаграждение, като същото се увеличи от 500 лв. на 1000 лв. Въпреки частичната основателност на частната касационна жалба, разноски за настоящото производство по чл. 248 ГПК, не следва да се присъждат, тъй като то не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,