Решение № 66 от 04.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 555/2010 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на ЗПК”С” – с. Ч. връх, общ. Камено, за отмяна на влязло в сила решение №2075 на ВКС от 10.01.2005 година, постановено по гр.д. №1678/2003 година. Ответникът по молбата оспорва нейната допустимост, както и нейната основателност, ако същата се допусне до разглеждане. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, като взе предвид доводите на молителя, приема за установено следното: Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Молителят твърди, че по негова жалба, Областен управител на Област – Б., е издал Заповед № РД-17-05/02.12.2009 година, получена от ищеца на 18.12.2009 година, с която се извършва корекция на акт за държавна собственост с № 370/1997 г., с която се прави отметка, че в активите на „М” гр. С., са включени само сградите, без терена от 72 000 кв.м. Твърди се, че по този начин няма деактуване на имота в полза на ответното дружество, поради което разпореждането с имота от дружеството е неправомерно. Именно издадената на 02.12.2009 година заповед на Областен управител на Област Б., молителят твърди че представлява ново писмено доказателство и ново обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на спора по делото и което е основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение. Отменителното производство е уредено като средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения. Касае се за самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността. В този смисъл, фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение трябва да са нови, т.е. да не са включени в доказателствения материал по делото, но по време на времетраенето на съдебния процес да са съществували. Те не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършило с влязло в сила решение. Новосъздадените / или нововъзникнали/ факти и обстоятелства не се преклудират от силата на пресъдено нещо, с която се ползува влязлото в сила съдебно решение, поради което страната, която черпи права от тях може да предяви нов иск, но не и да иска отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. В случая се твърди, че е налице обстоятелство, което е съществувало към момента на приключване на устните състезания по делото, а именно че терена, върху който са построени сградите, собственост на ответника, не е бил негова собственост. Създаденото по-късно писмено доказателство само удостоверява този факт, поради което съдът приема, че е налице ново обстоятелство и ново доказателство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като искането за отмяна на влязло в сила решение е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е подадена в срока по чл.305, т.1 от ГПК, тъй като от представеното доказателство – заповедта на Областен управител на Област Б. е видно, че същата е издадена на 02.12.2009 година. Дори при липса на доказателства за това, кога е станала известна на молителя в производството, то от датата на нейното издаване, до предявяването на молбата за отмяна – 26.02.2010 година не са изминали три месеца, поради което следва да се приеме, че молбата е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.1 от ГПК. Предвид изложеното и в рамките на проверката относно допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение с оглед разпоредбата на чл.307, ал.1 от ГПК, молбата следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС, състав на второ отделение на гражданската колегия