Определение № 969 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2025 г.

Постъпила е молба за отмяна от „Белбултранс“ЕООД със седалище в гр. Симитли, чрез адв. Лалова, на влязлото в сила съдебно Решение №7639 от 08.08.2022г. по адм. дело №12277/2021г. по описа на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Решение №1196 от 01.07.2021г. по адм. дело №610/2020г. по описа на Административен съд – Благоевград. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, счита така депозираната молба за отмяна на търговското дружество срещу посоченото решение на тричленния състав на ВАС на РБ, постановено по цитираното адм. дело, за процесуално недопустима. Това е така, защото в молбата за отмяна е налице позоваване на разпоредбата на чл.239, т.1 АПК, според която актът подлежи на отмяна, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно императивното правило на чл.240 ал.1, т.1 АПК срокът да се поиска отмяната на това конкретно визирано основание е тримесечен и същият тече от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай решението, чиято отменя се претендира е влязло в сила на дата 08.08.2022г., поради което крайният срок от една година за каквото и да е мислимо основание в рамките на сочената хипотеза на чл.239, т.1 АПК е изтекъл на 08.08.2023г. В молбата за отмяна има позоваване на нормата на чл.240 ал.2 АПК, според която „Сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент“, но такава хипотеза въобще не е налице в разглеждания случай, тъй като в същата молба като основание се сочи изложеното в решението на СЕС по дело №С-61/2023г., по което актът е постановен на 21.11.2024г.(т.е. този акт е последващ на съдебното решение, чиято отмяна се иска). Счита се, освен това, че именно в това решение на СЕС са инкорпорирани нововъзникнали обстоятелства и доказателство, които страната е узнала най-рано на датата на обявяване акта на съда, поради което именно от този момент следва да се брои и крайният едногодишен срок. Настоящият Петчленен състав намира, че изложените аргументи, касаещи спазване на презклузивния срок за входиране на искането за отмяна, не могат да се споделят. В тази връзка ясна е законодателната уредба(при това основание), сочеща като отправен момент изискването за спазване на тримесечен срок, от който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, който също е бил пропуснат(ако това е дори посочената дата 21.11.2024г.). Вместо това тримесечният срок е „заместен“ само от едногодишният, който обаче законодателят не е свързал с яснотата(разбирането) за наличието на ново обстоятелство или доказателство, а единствено с влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Не се споделя виждането, развито в молбата за отмяна, че в случаите, в които новите обстоятелства не са били възникнали към момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, то всичките срокове за отмяна не са започнали да текат. Освен, че това няма позитивно-правна опора, а напротив, то е в проиворечие с изрично посоченото в чл.240 ал.1 АПК, то това е и срещу принципа за правната сигурност, след като при посоченния начин на тълкуване, едно съдебно решение може да бъде отменено на това основание напрактика без ограничение във времето. При това положение и с оглед императивна норма на чл.240 ал.1, т.1 АПК подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане на основание чл.249 във вр. с чл.159, т.5 АПК, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати, като недопустимо. По изложените съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора Колегия,