Решение № 2124 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, чрез процесуален представител, срещу решение № 31494/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5946/2025 г. по описа на Административен съд- София град. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон и се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Харманли не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, роден на [дата]. в Хасака, Халеб, Сирия, с настоящ адрес РПЦ – [населено място], [жк] на ДАБ при МС срещу Решение № 2768/27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат на съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт (включително протокол от проведено с чуждия гражданин интервю, с рег. № 44270/08.11.2024г., социален доклад № ДП/Д–Х–Х/169–002/09.06.2025 г. и социален доклад № ДП/Д–Х–Х/175–002/23.06.2025 г., справка № МД 02–159/14.03.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия и справка № МД–02–21/14.01.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно Република Турция), съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България (РБ), подадена от чужденеца. В тази връзка, на 08.11.2024 г., със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал Сирия през 2022 г., заедно със семейството си. Влезли в Турция нелегално, където останали две години. Понастоящем семейството му продължава да живее в Турция. Установили се в гр. Урфа. Баща му и единият му брат започнали да работят като автомонтьори. Установили се в къща под наем. Жалбоподателят започнал да ходи на училище. Цялото семейство получили турски документи – кимлици. А. А. А. влязъл в България на 11.08.2024 г., заедно с още 11 души, с помощта на трафикант. Чужденецът не е арестуван или осъждан нито в Сирия, нито в Турция. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната религия. Не е имал проблеми с официалните власти в Сирия и в Турция. Поддържа връзка със семейството си в Турция. Посочил е, че причината за напускане на страната на произход е войната в Сирия и животът, който е много труден вследствие на войната. Семейството му останало в Турция, а той дошъл в България с цел да получи закрила и да направи събиране на семейството. При тези данни председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" (забрана за връщане). В обжалваното решение административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. По делото са представени актуални към всеки от етапите както на съдебното производство, така и на административното такова, справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република, въз основа на които е направен извод, че има спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна, нито пък страната е в международен конфликт и няма основание за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Няма основание за получаване на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ поради други хуманитарни причини. Взето е предвид, че е живял в Турция 2 години в гр. Урфа, където цялото му семейство продължава да живее, като всички имат издадени документи за пребиваване - кимлици. След анализ на справката за Република Турция, в която чужденецът е пребивавал две години преди да дойде в Република България, съдът извежда правилен извод, че за него няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, защитен е от връщане до територията на държавата по произход. Съобразно легалната дефиниция на понятието „трета сигурна държава“, въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Първоинстанционният съд адекватно е посочил, че най-добрият интерес на детото не е самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. В хода на административното и съдебното производство интересите на детето са защитени, како му е назначен служебен защитник, съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане", като е изготвен и представен социален доклад. При данните по делото законосъобразно председателят на ДАБ е разгледал въпроса дали Турция би могло да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е дал положителен отговор. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Освен това безспорно е установено, че между кандидата и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването на него и цялото му семейство в нея продължително време и през който период за кандидата не са налични данни, които да го поставят в положение на преследване или заплаха, нечовешко отношение и т.н. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В тази насока правилно е заключението на решаващия съд, че административният орган е обсъдил "най-висшия интерес на детото", като е направил извод, че този интерес изисква детето да живее в семейна среда заедно с братята и сестрите си. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по–добри условия за живот и реализация. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,