Определение № 121 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7640/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 във връзка с чл.303, ал.1, т.5, чл.94, чл.95 и чл.274, ал.1 и 2 ГПК. С определение № 72 от 09.04.2014 год. е оставена без разглеждане като просрочена молба вх.№ 10643 от 21.09.2012 год. на З. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 08.07.2002 год. по гр.дело № 281/2002 год. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение № 274 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 629/2002 год. на Върховния касационен съд, І г.о. Съобщение, заедно с препис от определението е бил връчен лично на молителката на 17.04.2014 год. С молба вх.№ 4284 от 08.05.2014 год./пощенско клеймо на плика-03.05.2014 год./ К. е поискала да й бъде предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.23, ал.2 З. чрез назначаване на адвокат за неин процесуален представител във връзка с разглеждане на частната й жалба с вх.№ 4359/10.05.2014 год./пощенско клеймо ма плика-29.04.2014 год./ срещу определение № 72 от 09.04.2014 год. по гр.дело № 7640/2013 год. на ВКС, ІІ г.о. Молителката представя декларация за семейно и имотно положение, служебна бележка от Агенцията по заетостта, удостоверение от [фирма], [населено място] и удостоверение за семейно положение и членове на семейството. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения: Молба вх.№ 10643 от 21.09.2012 год. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 08.07.2002 год. по гр.дело № 281/2002 год. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение № 274 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 629/2002 год. на ВКС, І г.о. е оставена без разглеждане с определение № 72 от 09.04.2014 год. по гр.дело № 7640/2013 год. на ВКС, ІІ г.о., като е прието, че към момента на подаването на молбата са изтекли всички преклузивни срокове, визирани в чл.232, ал.1 ГПК/отм./, включително и пределния едногодишен срок от влизане на решението в сила – 15.05.2003 год. Срещу определението З. К. К. е подала частна жалба вх.№ 4359/10.05.2014 год./пощенско клеймо на плика-29.04.2014 год./, редовността на която предстои да бъде проверена по реда на чл.275 ГПК. Законът за правната помощ урежда две разновидности на предоставяне на правна помощ: а/когато по силата на закона се предвижда задължително представителство (чл.23, ал.1 З.) и б/ когато въз основа на направено искане съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл.23, ал.4 З.). Във втория случай преценката на съда дали страната няма средства да заплати адвокатско възнаграждение се извършва съобразно законоустановените критерии (т.т.1-6 на чл.23, ал.4 З.), а така също и въз основа на други констатирани обстоятелства (т.7), които могат да дадат основание за извод, че страната не разполага със средства, за да заплати адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.24, ал.2 З., обаче съдът отказва предоставянето на правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, предоставянето на правна помощ чрез назначаване на адвокат за процесуален представител на молителката в частното производство, което ще бъде образувано пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС при условие, че подадената от нея частна жалба се окаже редовна, би се оказало на практика безполезно. Това е така, защото в преобладаващия брой случаи частните жалби се разглеждат в закрито заседание (чл.278, ал.1, изр.първо ГПК), при което адвокатската защита в частното производство по подадената частна жалба очевидно е ненужна и без реални последици за страната-частен жалбоподател. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.