Решение № 2793 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 262/2017 г.

Решение № 2793 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 262/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2090/26.10.2016 г., постановено по адм. д. № 3618/2015 г. по описа на Административен съд В.. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № 081200402/18.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., поправен с ревизионен акт № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и осигурителна практика" - В., в частта с която на В. А. П., за данъчен период 2006 г. са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за разликата над 4171 лв. и по отношение на лихвите за разликата над 3 268.64 лв. В останалата част жалбата на В. А. П. срещу ревизионния акт е отхвърлена. И двете страни в производството са останали недоволни от така постановения съдебен акт и са го обжалвали пред настоящата инстанция. Първата касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В., срещу частта от решението, с което са намалени задълженията на ревизираното лице. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според твърденията поддържани при оспорването неправилно съдът е определил по нисък размер на началното салдо за 2006 г., както и е намалил размерът на дължимият данък по чл. 35 от ЗДДФЛ (отм.) Въз основа на подробно изложени аргументи се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се присъждане на разноски за три съдебни инстанции. Касационна жалба е подадена и от В. А. П., срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 081200402/18.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., поправен с ревизионен акт № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и осигурителна практика" - В.. Иска се отмяна на атакуваната част от решението поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддръжа се твърдение, че при осъществяване на ревизията неправилно същата е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Като не е съобразил това обстоятелство съдът и не е обсъдил наведените твърдения в този смисъл при разглеждане на делото е постановил неправилно решение. Недоволен от решението, касаторът намира, че неправилно към паричните потоци не са прибавени сумите за които са изтеглени от негови банкови сметки и са съхранявани от него в качеството му на собственик на ЕТ "В. А.". По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението в неблагоприятната за касатора част и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата изцяло. Претендира присъждане на разноски съобразно представените доказателства. Върховна административна прокуратура чрез своя представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Първоинстационният съд е обсъдил всички доказателства включително и експертизата като е посочено кое от тях се кредитира и по какви съображения. Изводите на съда са в съответствие с приложимия закон и са обосновани. По подробно изложени съображения предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. И двете касационни жалби разгледани по същество са неоснователни. Предмет на проверка пред АС - В. е бил ревизионен акт № 081200402/18.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., поправен с ревизионен акт № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и осигурителна практика" - В., в частта с която на В. А. П., за данъчен период 2006 г. са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 22 733.67 лв. и лихви за забава в размер на 17 674.37 лв. Производството е второ по ред след като с решение № 12867 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на ВАС на РБ за 2015 г., е било отменено решение № 2251 от 09.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1558 по описа на АС-В. за 2014 г. Делото е върнато с указание да бъдат установени приходите и разходите за данъчен период 2005 г., които формират началното салдо за 2006 г., както и кои са компонентите на паричния поток за 2006 г. и как е определен техният размер. При повторното разглеждане на делото съдът е приел, че подадена жалба е частично основателна и след подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, както и тези представени пред съда е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Констатирани са несъответствия в имущественото състояние на ревизираното лице, поради което са налице предпоставките по т. 2 и т. 7 на разпоредбата. Спазена е, според съда процедурата за извършване на ревизия по особения ред, като оспорващия е бил надлежно уведомен за това по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и е представил декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. При разглеждане на спора по същество, при анализа на паричните потоци, съдът е приел, че началното салдо към 01.01.2006 г. е в размер на 52 060.84 лв. За да обоснове тези свои изводи е изложил мотиви, че началното салдо следва да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК, като се установи само по отношение на жалбоподателя общо получените от него парични средства през годината, общо разходваните парични средства за същия период при отчитане на режимът на СИО, по отношение на разходите за живот и придобито имущество. Посочено е в решението, че в разходната част на паричния баланс на касовата наличност на жалбоподателя, следва да бъде включена половината от сумата 45 780.16 лв., представляваща пазарната стойност на СМР на обект "жилищна страда", находища се в УПИ IV, кв. 175, по плана на гр. К.. Изложени са и мотиви защо не се кредитира изслушаната в хода на ревизионното производство експертиза, която определя стойност на СМР в размер на 84 000 лв., върху РЗП на сградата 425 кв м. Съдът е приел, че неправилно данъчната основа за облагане на доходите на ревизираното лице е определена помесечно, вместо на годишна база. Направено е преизчисляване на установените от органите по приходите парични потоци за 2006 г. на годишна база и съобразно таблицата за облагане доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е изчислил размера на дължимия данък и съответната дължима лихва. Съобразно тези изчисления е приел, че за разликата над тези суми оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен, като в останалата част жалбата на В. А. П. е отхвърлена. Решението на АС - В. е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционния съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводите на АС-В., кореспондират с доказателствата по делото и са направени в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са твърденията в подадената касационна жалба от Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., че неправилно е кредитирана изслушаната по делото експертиза за определяне застроената част и оценка на извършените СМР по жилищна сграда находища се в гр. К.. Въз основа на тази експертиза съдът е приел, че РЗП на сградата е 150 км. м., което е по малко от възприетите в ревизионното производство параметри. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания да не бъде кредитирана изготвената по делото тройна СТОЕ. Вещите лица са извършили оглед на място, в присъствието на страните в процеса и са изготвили заключение след замервания по сградата, а не по строителните книжа. За остойностяване на СМР са използвани международни оценителни стандарти, като в открито съдебно заседание експертите подробно са обяснили начина си на работа и по какъв метод са установили вписаните в заключението стойности. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е възприел, че стойността на СМР е в размер на 45 780.16 лв., с ДДС. П. от тази сума е включена в разходната част на паричния баланс на касовата наличност на жалбоподателя, като по този начин определения от съда разход на лицето е в размер на 97 391.54 лв. Установен е и паричен недостиг в размер на 20 030.70 лв., като върху тази сума е изчислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер 4 171.36 лв. и лихва върху тази сума в размер на 3 268.64 лв. Не следва да бъдат обсъждани изложените подробни аргументи относно валидността на РА, тъй като този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Неоснователна е и подадената касационна жалба от В. А. П.. Не е налице твърдяната неяснота във връзка с основанието, което е послужило на данъчните органи да проведат ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че в хода на ревизионното производство са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Липсват доказателства от които да е видно какви са получените доходи на ревизираното лице и съответно какви са неговите разходи, като е констатирано, че разходите превишават приходите. Това е достатъчно основание ревизията да бъде извършена по особения ред в цитираната по горе разпоредба. Правилно и въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че следва да се съобрази при изготвяне на паричните потоци стойността на извършените СМР на жилищната сграда в гр. К., като е изложил подробни и обосновани мотиви защо е приема различна стойност на СМР от тази установена в хода на ревизионното производство. Не се споделят изложените аргументи от касатора относно това, че към 31.12.2004 г. е разполагал със сумата от 107 570 лв., които са изтеглени от неговите сметки и е следвало да бъдат приети като начално салдо за 2006 г. Обосновани са изводите на съда, за липсата на доказателства как са съхранявани тези средства и дали не са били разходвани през 2005 г. Правилно е прието, че в тежест на жалбоподателя е било да установи тези обстоятелства, които са част от защитната му теза. Не намира опора в събраните по делото доказателства и тезата поддържана и пред настоящата инстанция и пред АС - В., че ревизираното лице е разполагало със сумата от 8 766.58 лв., представляваща касова наличност на ЕТ "В. А.". И тук не са представни нито пред съда, нито в ревизионното производство доказателства за това, че тази сума е била налична в касата на търговеца и е могла да бъде предоставена за ползване на едноличния му собственик. Вярно е, че не е налице разлика между имуществото на едноличния търговец и физическото лице, но това не налага извод, че всички средства, с които разполага едноличния търговец са в брой и се държат от собственика на предприятието. Изводите на решаващият състав по отношение на твърденията на жалбподателя в тази част се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. С оглед изложеното и двете касационни жалби са неоснователни, решението е законосъобразно и не страда от пороците наведени при обжалването, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Същите са определени съобразно уважената и съответно отхвърлената част от жалбата и по компенсация. Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и от двете страни. След като съобрази претенциите на страните и изхода на делото, настоящият състав намира, че следва да бъде осъдена Дирекция "ОДОП В. на заплати на В. А. П. сумата от 1313.83 лв, представляваща разноски определени по компенсация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение