Определение № 2777 от 25.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2317/2024 г.

Производството е по чл. 48, ал. 2 от ЗМТА. С искова молба от 30.09.2024г. Д. С. С., наследник по закон на Е. Д. С., починала на 07.09.2013г., иска прогласяването за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА на арбитражно решение № 3054 от 29.05.2014г. по в.а.д. № 3054/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. При условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА. От ищеца е изложено, че в арбитражното производство е бил разрешен спор по договор за заем № 5000163737 от 30.09.2011г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД. По този договор Е. Д. С. е имала качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което, и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем. Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото производство. Същевременно тъй като смъртта на Е. Д. С. е настъпила преди образуване на арбитражното дело, за което наследниците не са били уведомени и в което не са взели участие, е налице и основание за отмяна на арбитражното решение. Според ищеца преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА за подаване на исковата молба по делото е спазен. Той е разбрал за арбитражното решение през месец август 2024г., когато чрез работодател получил покана за доброволно изпълнение изх. № 11948/18.07.2024г. по изпълнително дело № 20198310401715 на ЧСИ М. Македонска, рег. № 831 на КЧСИ. Съгласно издадения изпълнителен лист Е. Д. С. е била осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума от 2 145. 99 лева заедно със законна лихва от 29.05.2014г., 286. 76 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева разноски за арбитражното производство. Настоящ взискател по изпълнителното дело е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на което вземанията по договора за заем са цедирани, при което дружеството също се сочи като ответник в производството. В исковата молба е направено искане да бъде допуснато обезпечение на предявените искове, като бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на производството“ по образуваното пред ЧСИ М. Македонска изпълнително дело. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗМТА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка на исковете по чл. 47 се допуска от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. В случая са налице предпоставките на чл. 48, ал. 2 от ЗМТА. Подадена е искова молба с предявени искове по чл. 47 от ЗМТА и в нея се съдържа изрично искане изпълнението на арбитражното решение да бъде спряно. Поради твърдяното качество на Е. Д. С., на която ищецът е наследник по закон, „потребител“ по договора, предмет на арбитражното решение, спирането на изпълнението не следва да бъде обуславяно от внасянето на парично обезпечение. Изискването на обезпечение би препятствало ефективното упражняване на правата на ищеца и по-специално възможността да се позове на нищожност по чл. 19, ал. 1 от ГПК на арбитражното споразумение, въз основа на което спорът е бил разгледан и решен от арбитражния съд, съответно на нарушеното му право да участва в производството пред този съд, като изложи своите възражения, оспорвания и правни доводи. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ГПК не допуска арбитражно споразумение относно спор, по който една от страните е потребител, разрешение, основано на разбирането, че такава уговорка би била в негова вреда. В този смисъл е съобразима Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправни клаузи в потребителските договори, съответно тълкуванията от СЕС на директивата, които са в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава - членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощие да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, включително спиране на изпълнението, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение (решение от 14.03.2013г. на Съда, М. А. (С-415/11), ECLI:EU:C:2013:164 и др.). В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, която настоящият съдебен състав изцяло споделя (определение № 814 от 18.10.2023г. по т.д. № 1627/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 975 от 07.11.2023г. по т.д. № 707/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 202 от 31.01.2024г. по т.д. № 166/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). Воден от горното Върховният касационен съд