Определение № 130 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 596/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4211/10.V.2019 г. на държавата, представлявана от министъра на финансите (чл. 31, ал. 1 ГПК), с която се поддържат следните три искания:

а. ) Да се отмени обжалваното пред ВКС решение № 228/12.ІV.2019 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по т. д. № 2995/2017 г. В ЧАСТТА МУ за разноските, с която държавата е била осъдена – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на старозагорското „ДБМ Трейд” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 17 174.11 лв., представляваща направени от търговеца разноски пред СГС, както и сума в размер на 5 309.22 лв., представляваща направени от същото д-во разноски за въззивното пр-во пред САС /или общо в размер на 22 483.33 лв./;

б. ) Да бъде изменен размера на присъдената държавна такса по чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която старозагорското „ДБМ Трейд” ЕООД е било осъдено за заплати в полза на държавата, посредством увеличаването й до 3 255.90 лв.;

в. ) Да бъде изменен общия размер на присъдените в полза на държавата съдебни разноски, посредством увеличаването им до размер на 10 863.90 лв. (десет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и деветдесет стотинки).

Ответното по тази молба „ДБМ Трейд” ЕООД-гр. Стара Загора /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител по основателността на горните три искания с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ар. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключилото по реда на чл. 290 касационно производство, молбата на Държавата, представлявана от министъра на финансите, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази молба е частично основателна.

Видно е от петитумната част на касационната жалба на Държавата (с вх. № 20774/6.ХІІ.2017 г. по описа на САС), е, че с нея се претендира обезсилване, респ. отменяване, на атакуваното въззивно решение в частта, с която държавата е била осъдена да заплати на „ДБМ Трейд” ЕООД направените от търговеца в първоинстанционното и във второинстанционното производство съдебни разноски, като вместо това в нейна полза бъдат присъдени сторените в производствата пред СГС и САС разноски, в това число:

1. Сума в размер на 9 000 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. дело № 3719/2015 г. на СГС, ГК, с-в І-13;

2.1. Сума в размер на 777.96 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване;

2.2. Сума в размер на 300 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение в производството по т. д. № 2995/2017 г. на САС, ТК, 6-и с-в;

2.3. Направени в касационното производство разноски, от които дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение, както и внесените държавни такси по т.т. 1 и 2 на чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, т.е. 300 лв.+ 30 лв. + 3 225.90 лв. = 3 555.90 лв. (три хиляди петстотин петдесет и пет лева и деветдесет стотинки).

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В процесния случай ВКС е пропуснал да стори това в решение № 22/12.ІV.2019 г., постановено по настоящето дело, отменявайки въззивното решение по осъдителния иск на „ДМБ Трейд” ЕООД с правно основание почл. 82, изр. 1-во ,предл. 2-ро ЗЗД, воден срещу държавата, представлявана от министъра на финансите. Ето защо последното ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК с част имаща характера на процесуално определение за разноски, като изрично се отмени съответстващата му част от отметеното въззивно решение, с която държавата, представлявана от министъра на финансите, е била осъдена - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на ищцовото „ДБМ Трейд” ЕООД-гр. Стара Загора сума в размер на 17 279.68 лв., равностойност на направените от търговеца разноски за първоинстанционното производство пред СГС, както и сума в размер на 6 640.66 лв. – равностойност на разноските, направени от търговското дружество във въззивното пр-во пред САС. Това следа от отхвърлянето на този осъдителен иск с цена 82 468.70 евро /с левова равностойност от 161 294.76 лв./.

В процесния случай държавата, представлявана от министъра на финансите, претендира увеличение на присъденото й на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство пред СГС от 6 708 лв. на 9 000 лв. или разлика от 2 292 лв.

Това искане е неоснователно. Пред първата инстанция разглеждането на делото е приключило на датата 19.V.2016 г., т.е. преди влизането в сила на сега действащата редакция на това съдопроизводствено правило, която е била в смисъл, че: „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт”. При своевременно направеното от търговското дружество ищец възражение за прекомерност /по чл. 78, ал. 5 ГПК/, първостепенният съд надлежно е съобразил в решението си правилото на чл. 78, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията му към 9.V.2016 г., фиксирайки го до тогавашния минимум от 5 540 лв. (пет хиляди петстотин и четиридесет лева). По арг. от текста на чл. 248, ал. 1 ГПК, недопустимо е пререшаване на въпроса за дължимото за първоинстанционното разглеждане на спора юрисконсултско възнаграждение в полза на държавата, представлявана от юрисконсулт, редовно упълномощен от министъра на финансите, след като държавата не е предявявала свое искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, присъдени по компенсация.

Към горепосочената сума на присъденото от първостепенния съд юрисконсултско възнаграждение следва да се прибавят дължимите за следващите две съдебни инстанции възнаграждения по чл. 78, ал. 8 ГПК от по 300 лв. или общо 6 140 лв. (шест хиляди сто и четиридесет лева) юрисконсултски възнаграждения в полза на молителя в настоящето производство по чл. 248 ГПК. Отделно следва да се прибавят внесените от него държавни такси за въззивното производство в размер на 777.96 лв., както и двете за касационното производство по т.т. 1 и 2 на чл. 1, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК: 30 лв. + 3 225.90 лв. Това прави общо 10 173.86 лв. С постановеното по настоящето дело в производството по чл. 290 ГПК в полза на държавата са били присъдени разноски в общ размер на 8 415.96 лв. Следователно дължима се явява разликата от 1 757.90 лв. в какъвто смисъл ще следва да се допусне исканото изменение на този съдебен акт на ВКС в частта му за разноските. В останалата й част /до претендирания увеличен размер на дължимите в полза на държавата разноски за всички инстанции от 10 863.86 лв./, а именно за разликата от 690 лв ., молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В заключение, неоснователна е молбата по чл. 248 ГПК на държавата, представлявана от министъра на финансите, за „увеличаване” на дължимата от „ДБМ Трейд” ЕООД държавна такса за въззивното производство пред САС до размер на 3 255.90 лв., след като реално внесената от дружеството такава е била в размер общо на 3 340.36 лв. /след извършеното довнасяне на още 9.36 лв. към първоначално внесения по квитанция размер от 3 331 лева/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение