Определение № 747 от 11.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4014/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община] против определение № 528 от 22.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 555/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4753 от 20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1608/2012 г. на Врачански районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 1196 от 24.04.2012 г. по същото дело, влязла в сила съгласно чл. 416 ГПК с оглед постановеното от Врачански окръжен съд окончателно решение № 213 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 228/2013 г. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Допускането на касационно обжалване на същото е мотивирано с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т.1 - 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение по чл. 407, ал. 1 ГПК, което именно е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Врачански районен съд разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК, постановено по искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението за издаване на изпълнителен лист няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство, докато издаването на изпълнителен лист е само правна последица от влизането в сила на заповедта за изпълнение. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение