Определение № 12774 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на А. Л. М. и В. И. М., чрез пълномощника им адв. К. Арабаджиева, срещу определение № 16989 от 17.09.2024 г. по адм. дело № 7613/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са за спазен срок за оспорване на процесната заповед, считано от 17.07.2024 г., когато същата им е съобщена. Оспорва се редовността на съобщаването на акта по пощата и на лице, различно от адресатите му, както е в случая. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. М. Василева, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Л. М. и В. И. М. срещу заповед № САГ23-РА-52-52/21.08.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал.2 от ПРЗУТ за строеж „триетажна масивна жилищна сграда“ в ПИ 68134.1976.699 по КККР, УПИ VІІ-699, кв.62, м. „Драгалевци“, район „Витоша“-СО. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като оспореният индивидуален административен акт е съобщен на адресатите с изпращане на писмено съобщение по пощата, което е получено от пълнолетно лице от същия адрес на 01.09.2023 г. Изчислен спрямо горната дата, срокът по чл. 215, ал.4 от ЗУТ е изтекъл далеч преди подаване на жалбата на 26.07.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 АПК, съдът е прекратил производството по делото. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата срещу процесната заповед поради това, че е просрочена. Спорът по делото е правен и е относно редовността на съобщаването на заповед № САГ23-РА-52-52/21.08.2023 г. на главния архитект на Столична община, респективно – относно датата, от която следва да се изчислява началната дата на срока за оспорването й пред съда, който съгласно приложимата разпоредба на чл.215, ал.4 ЗУТ е 14-дневен от съобщаването на акта. В случая е видно, че актът е изпратен на жалбоподателите по пощата чрез отправяне на писмено съобщение – писмо към № САГ23-УТ00-135-4/10.05.2023г.,28.08.2023г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ към Столична община, на адреса им, посочен в подаденото до органа заявление. В писмото е вписана заповедта и е възпроизведено нейното съдържание. От данните в известията за доставяне е видно, че връчването е осъществено на 01.09.2023г. на адреса, но не на адресатите, а на друго лице, намиращо се на адреса, посочено с имената Н. М. и означено като снаха. В известията за доставяне е вписан номера на писмото с което е изпратена заповедта. При установените факти, правилно административният съд е констатирал, че жалбата срещу процесната заповед, подадена на 26.07.2024 г. е просрочена. В случая е предприето съобщаване по пощата с пощенска пратка, за чието доставяне са приложими правилата на чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Според чл. 5, ал. 1 от Общите правила, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, а според ал. 2, тези пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В конкретния случай цитираните нормативни правила за съобщаване на процесната заповед, са спазени. Регламентираният ред е приложим по отношение на административния акт, издаден на осн. §16, ал.2 от ПРЗУТ, съгласно разпоредбата на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, която препраща към правилата на АПК, съотв. към чл.61 АПК вр. с чл.18а АПК, последният относно адреса за съобщаване. Не са налице предпоставките на §4, ал.2 ДРЗУТ за съобщаване на заповедта и доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. От друга страна, според съдържанието на приложените по делото 2 броя известия за доставяне до двамата жалбоподатели, връчването е на лице, за което е направено отбелязване, че е от домакинството и е снаха на двамата адресати, като са посочени имената й. Удостоверената с известията родствена връзка на получателя с жалбоподателите и обстоятелството, че получателя е пълнолетно лице от домакинството, живеещо на адреса, не се оспорват, от което следва, че при връчването на процесната заповед са спазени изискванията по чл. 5, ал. 2 от Общите правила. Изложеното налага извода, че удостоверяването в известието за доставяне е извършено по предвидения нормативен ред и затова се ползва с материална доказателствена сила. Налице е редовно съобщаване на оспорената заповед на отбелязаната дата 01.09.2023 г., от която започва да тече срока за съдебното й оспорване. Последният е изтекъл безрезултатно на 15.09.2023г., който е присъствен ден, а подадената на 26.07.2024 г. жалба е просрочена и недопустима. Като е достигнал до същия краен извод административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите на касаторите за неяснота относно заповедта, която е съобщена с изпратеното писмо. Действително, на едно място в писмото е сгрешена годината на издаване на заповедта /вместо 2023г. е вписана 2022г./, но е надлежно възпроизведено съдържанието на акта с препращане към заявлението, по което е постановен, които данни в съвкупност сочат на надлежното му съобщаване. Копието от заповедта, върху което има отбелязване, че екземпляр от същата е получен от жалбоподателите на 17.07.2024г., е без значение за констатациите относно пропускането на срока за оспорване, както правилно е приел административния съд. Целта е новиране на срока за оспорване, което основателно съдът е отказал да признае, мотивирайки се с надлежно проведената предходна процедура за съобщаване на акта. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение