Решение № 7886 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2026 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 05.06.2026 г. молба от директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрк. Димитрова, съдържаща искане за постановяване на решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 3501/26.03.2026 г., като вместо „относно установените задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. за разликата над 29 773,27 лв. главници и лихви до 52 841,63 лв. главници и лихви“ да се чете: „относно установените задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. за разликата до 52 841,63 лв. В становище от 30.06.2026 г. адв. Божков, пълномощник на ответника по касация “ВиДжиАр“ ООД, възразява срещу заявеното искане с аргумент за неговата недопустимост поради липса на противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Като обсъди доводите на страните, настоящият състав на Върховния административен съд прие следното: По силата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Производството за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде прилагано като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства, обосновавайки крайния извод на съда. Настоящата инстанция е сезирана с жалбата на директора на дирекция ОДОП София срещу Решение № 8558/08.10.2025 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 9258/27.10.2025 г., постановени по адм. д. № 1724/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която по жалбата на „ВиДжиАр“ ООД е отменен Ревизионен акт № Р-16001623005090-091-001/16.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден от касатора с Решение № 320/15.07.2024 г. в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за данъчните периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за разликата над 29 773,27 лв. (главници и лихви) до пълния размер от 219 571,83 лв. (главница и лихви), или общо 189 798,56 лв. главница и лихви. Първостепенният съд е отрекъл тезата на ревизиращите, че отчетените разходи във вид на възнаграждения за личен труд превишават обичайните пазарни нива и е възприел като незаконосъобразно увеличението на СФР за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. със сумите 395 925,00 лв. (596 745,00 лв. – 200 820,00 лв.), 427 116,51 лв. (476 619,75 лв. – 49 503,24 лв.), 213 685,32 лв. (300 162,72 лв. – 86 477,40 лв.), 47 762,28 лв. (396 244,08 лв. – 348 481,80 лв.) и 292 390,92 лв. (396 244,08 лв. – 103 853,16 лв.) Съобразно изложените в Решение № 3501/26.03.2026 г. мотиви на настоящата инстанция правилно ревизиращите са приели, че отчетените от дружество разходи за възнаграждения в частта, надвишаваща пазарните нива, представляват разходи, водещи до отклонение от данъчното облагане, поради което на основание чл. 15 във вр. с чл. 16 ЗКПО са извършили корекция на счетоводния финансов резултат чрез непризнаване на посочените разходи, която корекция следва да бъде извършена при съобразяване на заключението на ССчЕ. От „ВиДжиАр“ ООД са изплатени 596 745,00 лв. - за 2018 г., 476 619,75 лв. - за 2019 г., 300 162,72 лв. - за 2020 г., 396 244,08 лв. - за 2021 г. и 396 244,08 лв. - за 2022 г. на съдружниците В. Н., Г. Д. и Р. М. за полагане на личен труд в дружеството. В заключението на вещото лице по ССчЕ е посочена пазарна цена за възнаграждение за управление и контрол на дружеството за д.п. 2018 г. в размер на 358 010 лв., за д.п. 2019 г. в размер на 368 750 лв., което обуславя извод, че разликата за 2018 г. е 238 735 лв. (596 745 лв. - 358 010 лв.) За д.п. 2019 г. разликата е в размер на 107 493 лв. (476 243 лв. – 368 750 лв.) За останалите данъчни периоди няма отклонение от пазарните стойности. Разликата между определената пазарна стойност и изплатеното възнаграждение за д. п. 2021 г. попада в рамките на допустимото отклонение (0,27 %), обусловено от използваните икономически показатели и приложени корекционни коефициенти. При изложените решаващи мотиви е налице противоречие между формираната воля на настоящия съдебен състав и нейното външно изразяване в решението, чиято поправка се иска. Ето защо е дължимо допускане на поправка на очевидни фактически грешки в него, като вместо „По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, отменяща РА в частта на установен корпоративен данък за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. за разликата над 29 773,27лв. (главници и лихви) до 52 841,63 лв. (главница и лихви), като бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в тази част“, се чете „По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, отменяща РА в частта на увеличението на СФР на дружеството за 2018 г. със сумата 238 735 лв. и в частта на увеличението на СФР на дружеството за 2019 г. със сумата 107 493,91 лв. като бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в тази част. Така мотивиран и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение