Решение № 1514 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2020 г.

ВАСV отделение04.02.2021 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 724/12.11.2020 г. по адм. дело № 521/2020 г. на Административен съд - Плевен. ОСЪЖДА Б. Диков с адрес [населено място], [адрес], да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1514 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Диков, с адрес в [населено място], срещу решение № 724/12.11.2020 г. по адм. дело № 521/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 316з - 1663/29.05.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен в частта по т. 2. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба – директорът на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен, чрез процесуален представител в писмено становище, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административният съд (АС) е установил, че с оспорената част от заповедта е отстранен временно от длъжност младши инспектор Б. Диков на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради образуваното срещу него с т. 1 на същата заповед дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в зареждане на гориво в личния му автомобил без заплащане на 01.03.2020 г. Поведението на служителя е станало достояние на други служители на МВР, органи на прокуратурата и на неограничен кръг от хора, след излъчен репортаж по телевизията, като по този начин действията му са довели до уронване престижа на службата и съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата - чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Така посочената квалификация е за тежко нарушение на служебната дисциплина, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Отстраняването е мотивирано и с обстоятелството, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Длъжността на служителя и неговото служебно положение, свързано с осъществяване на пътен контрол и на административно – наказателна дейност, както и достъп чрез АИС на МВР до данни и информационни фондове, в които се обработват лични данни на граждани предвид правомощията му по чл. 57 от ЗМВР, предоставят възможност на Диков да открива свидетели и да оказва въздействие върху тях или да способства за укриване на доказателства по допуснатото нарушение. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Според АС са налице материално - правните предпоставки за издаване на заповедта и е спазена целта на закона. Решението е правилно. Касаторът оспорва преценката на АС за наличието и на втората кумулативно необходима предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР - а именно служебното положение на държавния служител в МВР, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение да затруднява разкриването на обективната истина. От събраните свидетелски показания АС правилно е констатирал, че Диков и негови колеги са се опитали да повлияят на собственика на бензиностанцията – Димитров да не дава показания по делото. При тези обстоятелства АС обосновано е направил извод, че оставането на жалбоподателя на служба в МВР при наличие на образувано дисциплинарно производство би затруднило неговото провеждане. Основателен е доводът на АС, че служебното качество на младши инспектор Б. Диков би било основание свидетелите да не дадат сведения, отразяващи обективната истина, или да оттеглят вече дадените такива. Отстраняването от длъжност в случая е единствено с оглед обезпечаване на събирането на доказателства в дисциплинарното производство. Заповедта за възстановяване на длъжност на Б. Диков от 01.10.2020 г. от административния орган поради приключване на дисциплинарното разследване не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед за отстраняване, нещо повече, сочи, че отстраняването е било с единствена цел - разкриване на обективната истина по дисциплинарното производство. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 6 АПК при издаване на заповедта за отстраняване от длъжност и преценката на АС относно законосъобразността на оспорената част от заповедта е правилна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ОДМВР - Плевен да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1