Определение № 3736 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. В., чрез адв. Ц. А., против решение № 6749 от 6 декември 2024 г., постановено по в.гр.д. № 241/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 11232 от 29 юни 2023 г., постановено по гр.д. № 54199/2022 г. по описа на Софийски районен съд и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е. И. В. на майката Д. И. К., при която детето да живее и е определен режим на лични отношения на бащата И. С. В. с детето, както и дължимата издръжка. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и не е в интерес на детето. Според касатора майката злоупотребява с алкохол и има агресивно поведение, включително пред вещите лица. Същата демонстрира грубо неглижиране на задълженията си като родител – изчезва от дома с дни, не осигурява храна на детето и отказва да му се провежда терапия и лечение, въпреки че е диагностицирано с неврастения. Сочи се още, че майката е изхвърляла децата на улицата в тъмната част от денонощието, а бащата ги е прибирал. По-голямото дете С. си е тръгнало само от майката, а след него и по-малкото се е прибрало при баща си и е живяло при него до 2022 г. Твърди се, че майката няма необходимия родителски капацитет и не може да осигури необходимото възпитание на сина си Е.; че тя използва вулгарни изрази спрямо бащата и проявява грубо поведение, а това се възприема от детето. Освен това детето живее разделено от брат си, на когото има доверие, което също не е в негов интерес. От друга страна, бащата се грижи за здравето на Е. и осигурява финансови средства за него, както и усещане за семейна принадлежност и сигурна среда. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответницата Д. И. К., чрез адв. Р. А., в отговор излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба. Първоинстанционният съд е сезиран от Д. К. с искове по чл. 127, ал. 2 СК против И. В. за определяне местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения между бащата и общите на страните ненавършили пълнолетие деца С. В. и Е. В.. След подаване на исковата молба детето С. е навършило пълнолетие и производството е прекратено по отношение на него. Пред двете инстанции са събрани писмени и гласни доказателства. Пред въззивния съд майката сочи, че работи като фризьор, на четиричасов работен ден от 13 ч. до 16 ч., а работното място е много близо до жилището, в което живее. Заявява е, че детето Е. учи в училище, което се намира на няколко преки от дома. Иска да упражнява родителските права по отношение на детето, защото то не иска да се вижда с баща си. Според майката детето е травмирано от бащата и насила не може да го кара да се вижда с него, а след всяка среща се връща разстроено, плаче и не може да го успокои. Бащата е посочил, че работи като автомонтьор и живее близо до дома на майката. Твърди, че детето ще е по-добре при него, тъй като ще упражнява по-добър контрол, защото той има проблеми с ученето, и ще му осигури по-добра хигиена. Според бащата понастоящем детето няма контрол. Желае да упражнява родителските права, тъй като средата, в която детето живее при майката, не е добра за него. По реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет е изслушано малолетното дете Е., което разказва, че от 2019 г. живее в къщата на майка си, а преди това е живяло при баща си. Изразява предпочитание да продължи да живее на същото място, тъй като майка му се държи по-добре с него, заедно ходят на море, на зелено училище и почивки. Изрично посочва, че в жилището на баща си не се чувства добре, защото баща му не се интересува от него, не показва никаква обич към него, не му обръща внимание, а майка му помага за уроците в училище. Пред въззивния съд са изслушани св. Ч. и В.. Св. Ч. сочи, че детето Е. и майка му имат нормални отношения и от 3-4 години живеят заедно; детето е спокойно при майка си и има положителна промяна в него; през м. юли 2024 г. заедно са ходили на почивка; пред свидетелката майката не е употребявала алкохол. Св. В. твърди, че Е. и брат му не общуват от няколко месеца, като детето се държи студено към нея и баща им. Съдът не е кредитирал показанията й в частта, в която установява отношенията на детето Е. с бащата и с майката, тъй като ги счита за пристрастни в полза на В. и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. В приложения по въззивното дело социален доклад от ДСП „С.“ е отразено, че при социалното проучване и разговорите със страните и детето Е. се наблюдава изградена емоционална връзка между майката и детето. То последно е виждало баща си на 20.01.2024 г. и двамата не поддържат контакт. В последващия социален доклад от ДСП „С.“ се сочи, че непосредствените грижи за отглеждането на детето полага майката, като са му осигурени място за хранене, сън, игра, лично пространство в къщата, в която живее с майка си и дядо си по майчина линия. Детето общува с близки и роднини по майчина линия, а по бащина линия контактува с неговия брат С.. В последния социален доклад на ДСП „С.“ е дадена препоръка родителите да ползват социална услуга на основание чл. 138а, ал. 3 СК. От изслушаната по делото комплексна СППЕ се установява, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се развива само между него и майка му, а връзката с бащата е нарушена поради допускане на детето да бъде въвлечено в родителския конфликт. Детето се чувства застрашено и реагира чрез защитен механизъм да не общува със своя баща. Двамата родители са в дълбок конфликт помежду си и преодоляването му е въпрос на време, желание и усилия. Вещите лица са характеризирали личността на бащата с ниска чувствителност, акцентуация на характера, за която е присъщо при силно противодействие или несполука да се реагира с гневни изблици и раздразнение, среден коефициент на емоционална интелигентност, добри умения да изслушва другите и да управлява емоциите си. Личността на майката е характеризирана като емоционално неустойчива и лесно отказваща се при проява на трудности, избягваща проблеми, с повишен показател на тревожност и липса на себеувереност и среден коефициент на емоционална интелигентност. При никой от родителите няма установена личностова патология, а се касае за дисбаланс между тях. Експертите установяват също, че е нарушена връзката на детето Е. с неговия баща и детето изпитва страх от баща си, като това може да доведе до нарушение в развитието на детето, свързано както с бъдещи негови връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Посочено е, че липсват индикации за нарочно влияние на родителите за промяна на отношението на Е. към тях. Детето се чувства по-спокойно при майка си и е под нейно влияние, а към бащата има негативно настроение. Според заключението бащата е със задоволителен родителски капацитет, а майката е с добър родителски капацитет. Установява се също, че не е подходящо мястото и режима на отглеждане на детето да се променят, тъй като в противен случай това може да забави развитието на детето. Експертизата предлага и режим на лични отношения. В о.с.з. вещите лица конкретизират, че бащата е доминиращият родител, който определя по какъв начин да се случват отношенията между децата и родителите. Връзката между бащата и детето трябва да се възстанови с помощта на специалисти психолози. При така установената фактическа обстановка съдът е посочил най-напред, че при постановяване на решението си се ръководи от интереса на детето, за който следва да вземе предвид възгледите на детето, идентичността му, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване и на образование. Съдът е приел, че и двамата родители притежават съпоставим родителски капацитет. Съобразил е заключението на експертите, че евентуална промяна на създаденото фактическо положение, при което детето живее при майката, би било вредно за бъдещото му развитие. Взел е предвид и изразеното от детето Е. категорично предпочитание да живее при неговата майка, както и установеното от вещите лица, че детето има силна връзка с майка си и е дистантно спрямо баща си. Според съда несъобразяването с мнението на детето може да се възприеме от него като принуда и да наруши крехкото му психично равновесие след раздялата на родителите му, а наложена със съдебно решение промяна в местоживеенето му би имало като пряка последица подкопаване на доверителната емоционална с майката, както и трайна загуба на доверие в двамата родители. Въззивният съд е отчел, че предопределената от пубертетната възраст и пола на детето необходимост от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си и да следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в по-широк режим на лични отношения с неотглеждащия родител, но едва след като бъде възстановена връзката на доверие, взаимно зачитане и уважение. Затова е определен режим на лични отношения с преходен шестмесечен период за изграждане на емоционална и доверителна връзка на детето с бащата, през който срещите да се осъществяват без преспиване при бащата. Детайлно са определени и контактите с бащата по време на празниците и ваканциите. Вземайки предвид доходите на страните и нуждите на детето съобразно възрастта и неговите специфични образователни потребности, съдът е определил месечна издръжка от бащата за детето в размер от 300 лева. При тези данни касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните, и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка с оглед запазване интереса на детето. Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50004 по гр.д. № 1743/2022 г. на ВКС, ІV г.о. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 15 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,