Определение № 6645 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11169/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И., всички чрез адв. Тодорова, срещу Определение № 8634 от 09.10.2023 г. по адм. дело № 7103/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на началника на РДНСК – София по подадено от тях заявление от 06.06.2023 г. с искания 1) за издаване на съответните актове по повод на незаконно строителство (ремонт и преустройство на мансарден/трети тавански етаж и покрив на многофамилна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 68134.102.246 по КККР на гр. София), 2) предоставяне на преписи от документи по проведената от кмета на Район „Средец“ - Столична община проверка на обекта, 3) посочване на правното основание, на което дадено лице е определено като „възложител“ на строежа, и производството по делото е прекратено. Административният орган в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното определение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и съответства на трайната практика на Върховния административен съд по сходни случаи. Производствата по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на строежи имат служебен характер. Подаването до административния орган на искане за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно правомерността на строежа. Решението на административния орган за изричен или мълчалив отказ да разпореди правната последица по чл. 225, ал. 1 или 225а, ал. 1 ЗУТ не формира подлежащ на оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ. За атакуема по съдебен ред чл. 214, т. 3 ЗУТ обявява изрично само заповедта за премахване на незаконен строеж (за разлика от отказите за издаване на актове по устройство на територията по т. 1 на текста). Дори по аргумент за противното от разпоредбата правното бездействие по искането за произнасяне с утежняващ правната сфера на трето лице административен акт не представлява такъв акт. Сезиращото началника на РДНСК заявление на оспорващите от 06.06.2023 г. не може да се разглежда като оспорване по административен ред на отказа на кмета на Район „Средец“ при Столична община да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, доколкото според чл. 81, ал. 1 АПК тази възможност е допустима само за индивидуалните и общите административни актове, какъвто в случая липсва. Освен това, обжалването следва да е пред непосредствено по-горестоящия административен орган, а началникът на РДНСК – София няма това положение спрямо кмета на Район „Средец“ - СО. В производство по чл. 225 или 225а ЗУТ с право на съдебно оспорване разполагат единствено лицата, за които заключителният акт е източник на задължение и те изчерпват кръга на заинтересованите страни. К. К., Н. К. и Ю. И. в качеството си на собственици на апартамент в сградата (в подкрепа на това твърдение по делото не са представени титули за собственост от оспорващите), по отношение на чийто трети етаж и покрив е подаден сигналът за осъществено незаконно строителство, както и на податели на жалби с характер на сигнали до различни институции, не принадлежат към очертаната категория лица. Поради това началникът на РДНСК – София, а и кметът на район „Средец“ - СО, не са дължали и представяне на исканите документи от административната преписка, вкл. уведомление относно основанието за определяне на възложителя на строително-монтажните работи, тъй като жалбоподателите не са страни в процедурата по проверка за извършен незаконен строеж. При наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, съдебното производство е било прекратено законосъобразно и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение