Решение № 5388 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2016 г.

Решение № 5388 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 4 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 575/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., 2 състав. Касаторът излага доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд за доказаност на предаването от И. Г. на ревизираното лице /РЛ/ П. М. на сумата от 9000 лева и за наличието на начално салдо към 1.01.2013 г. в размер на 8800 лева. Според касационния жалбоподател не е доказано нито предаването на процесната сума под формата на заем през м. 12.2012 г., нито възможността на заемателя да разполага с тази сума, за да я предаде на РЛ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на П. М. срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 676,74 лева за двете съдебни инстанции. Ответната страна - П. А. М., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд В. Т. /АСВТ/ е бил РА № Р-04000414002186-091-001 от 12.05.2015 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 315 от 27.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с който на П. А. М. са определени задължения за 2013 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 603,40 лева и лихви за забава в размер на 63,33 лева, и за вноски за ДОО в размер на 1447,52 лева и лихви за забава в размер на 57,76 лева и за вноски за ЗО в размер на 650,57 лева и лихви за забава в размер на 25,96 лева. В хода на ревизията е констатирано, че лицето е едноличен собственик и представляващ на "МГ г." ЕООД, съдружник, представляващ и управляващ на "МВ г." ООД и е собственик на ЕТ "П. М." с начало на дейност от 1.07.2004 г. и прекъсване на дейността от 25.07.2006 г. През ревизирания период РЛ се осигурява като самоосигуряващо се лице от "МГ г." ЕООД и по договор за управление и контрол от "О. Т." ЕООД. П. М. не е осигурител - няма данни за сключени трудови договори с ФЛ. Не е подавал ГДД за 2013 г. Съгласно справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за него няма подадена информация за изплатен доход. РЛ е женен за Р. Х. М., като има едно дете над 18 години, което живее с декларатора и се издържа от него. В приходната част за 2013 г. данъчните органи са включили единствено възнаграждения, получени от РЛ от "О. Т. БГ" ЕООД за м. 09 и м. 10.2013 г. в размер на 783,90 лева /за всеки един от месеците/. Не са констатирани други доходи. В разходната част за 2013 г. са включени: - разходи по данни на НСИ в размер на 4466,00 лева /месечно в размер на 337,50 лева/; - суми в размер на 800 лева и 1450 лева, както и 10 лева, представляващи превод на сумите по банков път от собствена банкова сметка в полза на сина си П. П. М.; - суми за Мтел, Теленор по фактури; - суми за платени МДТ и суми за вноски за ДОО; - разходи за пътуване на сина му П. М. /200 лева/. В хода на ревизията не са установени покупки или продажби на недвижими имоти, респ. за вземането или даването на заемни средства. Прието наличието на обостоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /укрити приходи/, като превишението на разходите над приходите за 2013 г. е за сумата от 8132,11 лева, като същото е формирано основно от разходите за издръжка за живот по данните на НСИ, платени данъци, осигуровки и такси за телефон. Данъчните органи не са признали към 1.01.2013 г. твърдяната от РЛ сума в размер на 8800 лева, която е остатък по предоставения според лицето заем в общ размер на 9000 лева от И. Г. съгласно договор за заем от 20.12.2012 г. С РА е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 603,40 лева и лихви за забава в размер на 63,33 лева. Определени са и задължения за ЗОВ / вноски за ДОО и вноски за ЗО/ на основание чл. 124а от ДОПК, като е прието, че доходите са с неустановен произход и те са реализирани от дейност като самоосигуряващо се лице. Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентни органи, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, в установената от закона писмена форма. АСВТ е отменил РА, като е приел за доказан дохода по получен от РЛ заем за сумата от 9000 лева от И. Г. съгласно договор за заем от 20.12.2012 г., а именно е възприел, че към 1.01.2013 г. за ревизираното лице е налице начално салдо в размер 8800 лева и към 31.12.2013 г. не е налице недостиг на парични средства. С решението РА е отменен и в частта относно задълженията за ЗОВ за 2013 г. поради липсата на установен недостиг на парични средства, респ. липсата на укрити доходи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция възприема извода на АСВТ за материална незаконосъобразност на оспорения РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за вноски ДОО и ЗО за 2013 г., но по други съображения: В случая намират приложение особените разпоредби на ДОПК, регламентиращи ревизионното производство по реда на чл. 122 - чл. 124 от кодекса. Ревизиращият екип е длъжен да докаже, че е налице едно или повече от едно обстоятелства от изброените в чл. 122, ал. 1, доколкото това е предпоставка за прилагането на този особен ред, и да обоснове прилагането на едно или повече от обстоятелствата, изброени в ал. 2, на базата на които определя основата за облагане, в изпълнение на законовото изискване на чл. 122, ал. 3 ДОПК. Наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно че декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за процесните години, които са ревизирани. От друга страна, съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. Стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. Направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В процесния случай превишението на разходите над приходите за 2013 г. се формира основно на базата на разходите за издръжка и живот според данните на Националния статистически институт, както и разходи за МДТ и за телекомуникационни услуги съгласно издадени фактури. В разходната част от паричния поток на М. не са включени суми относно предоставени от него на трети лица заеми, респ. за погасяване на такива предоставени по-рано от трети лица на РЛ заеми. Няма отразени суми за внасяния по банкови сметки на лицето, както и няма данни за продажби на имоти, МПС и друго имущество. Единствено в разходната част се включват допълнително сума в общ размер на 2250 лева /вноски П. М. - на дата 29.10.2013 г. за сумата от 1450 лева и на дата 2.12.2013 г. за сумата от 800 лева/, като видно от констатациите в РД, на стр. 9 тази сума е осъществен превод на парични средства в полза на сина на РЛ. Следователно, сумата от 2250 лева не би следвало да бъде включена в разходната част на паричния поток на лицето за 2013 г., тъй като реално няма предоставяне на трето лице на определена парична сума в брой, респ. няма теглене от страна на М. на посочената сума от банковата му сметка. Друг разход, който е включен в паричния поток на П. М., е за сумата от 200 лева /1/2 от 400 лева/, представляваща заплатени билети за пътуване на сина на РЛ / от България към Великобритания/. От друга страна, в приходната част са включени само сумите, изплатени като възнаграждение на лицето от "О. Т. БГ" ЕООД за м. 09 и м. 10.2013 г. Нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт са описани факти и обстоятелства, касаещи имущественото и финансово състояние на съпругата на РЛ - не е ясно дали е реализирала определени трудови доходи през 2013 г., дали е разполагала с налични средства към 1.01.2013 г., респ. какви разходи е правила през същата година, реализирала ли е други доходи през същата година. При така установеното настоящата касационна инстанция намира за необоснован подхода на данъчните органи да приемат наличието на недостиг на парични средства за процесната година по отношение на РЛ П. М. само въз основа на разходите за издръжка по данни на НСИ и заплатени разходи за МДТ и телекомуникационни услуги, без да извършат надлежна съпоставка с факти и обстоятелства, касаещи имущественото състояние на съпругата на РЛ през процесната година, както и преди това. Освен това не се установява да е налице явно и съществено превишение на имуществото на лицето спрямо доходите, респ. разходите явно и съществено да превишават размера на получените от лицето доходи. Следва да се посочи, че чл. 122 от ДОПК не позволява облагане по същество само и единствено на потребителските разходи на лицето, защото не е такава същността на производството по този ред. Видно е от РА, че лицето има доходи за общата сума около 1567,80 лева, но няма и други разходи извън определените като потребителски с РА по статистически данни освен посочените 200 лева - разходи за закупуване на билети за пътуване на сина му /доколкото тези за телекомуникационни услуги, за осигуровки и за данъци би следвало да участват в отделните пера, формиращи потребителските разходи за транспорт, съобщения и здравеопазване, а не да се отчитат повторно отделно и да дублират съответните пера от статистическите разходи за тях/. Т. е. лицето няма каквито и да е други разходи - както съществени, така и несъществени. В случая лицето не е придобило имот, МПС, влог, финансови активи или движими имущества на съществена стойност, но не е реализирало никакви разходи. Същото не е давало заемни средства, не е теглило / няма приходи/ или внасяло по банкови сметки /не е реализирало разходи/ определени парични суми. В този смисъл касационната инстанция намира, че не е доказано наличието на съществено и явно превишение на направените разходи / доколкото такива освен разходите за издръжка и живот по статистически данни не се установяват да са реализирани/ над доходите на лицето за процесната година. В този смисъл решение № 2641 от 2.03.2017 г. по адм. дело № 2822/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Следователно, приемайки, че не е налице превишение на разходите над приходите на РЛ за процесната 2013 г., АСВТ е обосновал правилен извод, който се възприема от настоящия касационен състав. Решението е правилно и в частта на отмяната на РА досежно задълженията за вноски за ДОО и за ЗО за 2013 г., тъй като не се установява наличието на доходи от упражнявана трудова дейност според приетото от ревизиращите органи. С оглед на горното, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново се явява неоснователна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски поради липса на направено искане и непредставяне на доказателства за реално направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение