Определение № 60445 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Б. М. срещу определение № 60244 от 04.10.2021 г. по гр. дело № 2089/2021 г. на ВКС, IV г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане молбата с вх. № 80917/07.08.2020 г., уточнявана с молба /наименована „писмен отговор“/ с вх. № 67032/24.09.2021 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 2827/07.05.2020 г. по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, както и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – поради противоречие с решение № 183990/31.07.2017 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на Софийски районен съд и производството по делото в тези му части е прекратено. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба. Ответниците по частната жалба ЧСИ Г. Д. и третото лице – помагач на ответника в исковото производство – „ЗАД Армеец“ АД не са изразили становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение, в частта й относно соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС, IV г.о. е приел на първо място, че, въпреки дадените от него указания за привеждане на молбата й в съответствие с разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, а именно: да изложи ясни и конкретни твърдения, че по надлежния съдебен ред, т.е. – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4, изр. 1 или ал. 5 ГПК са установени неистинност на документ, приет като писмено доказателство по делото, или/и неистинност на показания на разпитан по делото свидетел, или/и неистинност на прието по делото заключение на вещо лице, върху които е основано влязлото в сила въззивно решение; или/и е установено престъпно деяние на насрещната страна /ответника/ по делото или/и на негов представител, или/и на член от съдебния състав, постановил влязлото в сила решение, или/и на връчител по делото, което престъпно деяние да е от значение за решаването на правния спор делото; както и молителката да представи по делото, ако посочи – такава влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4, изр. 1 или ал. 5 ГПК – в официално заверен препис, и да изложи ясни и конкретни твърдения кога е узнала за присъдата, респ. – за съдебното решение, и кога се е снабдила с официално заверения препис не са изпълнени. Приел е, че вместо това същите са квалифицирани от молителката като „абсурдни и недопустими“ и отново са изложени оплаквания за допуснати от СГС нарушения на процесуалния и материалния закон, за които, е приел, че не могат да бъдат подведени под хипотезата на никое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, и при това положение на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 306, ал. 2 от ГПК и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, я е оставил без разглеждане в тази й част. Относно поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2827/07.05.2020 г. по възз. гр. дело № 13723/2018 г. на СГС, с твърдение, че същото противоречи на потвърденото с него решение № 183990/31.07.2017 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на СРС. Предходният тричленен състав на ВКС, IV г.о., е приел, че последното, поради това, че е обжалвано пред въззивния съд и е потвърдено от него, не е влязло в сила; влязло е в сила единствено атакуваното от молителката въззивно решение. Поради което е приел, че тъй като разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 4 и на чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК изискват наличието на две влезли в сила решения, включително – относно допустимостта на молбата за отмяна, то подадената такава е процесуално недопустима и в тази ѝ част и я е остовил без разглеждане. Обжалваното с настоящата частна жалба определение в обжалваните му части е правилно и следва да бъде потвърдено. С влизане в сила на съдебния акт исковият процес е приключен. Производството за отмяна не е стадий на исковия процес. То е отделно и самостоятелно производство. Касае се за процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения, който се осъществява само и единствено при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, сред които не е нарушението на материалния закон. Изчерпателното изброяване изключва възможността съдът да разглежда и да се произнася по други основания, поради което и посочените от настоящия жалбоподател са ирелевантни. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Когато молителят релевира доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай, молбата е нередовна. Предходният състав на ВКС, IV г.о. е изпълнил задължението си, след като е констатирал нередовността на молбата, да изпрати на страната съобщение за отстраняване на констатираната нередовност в едноседмичен срок. Липсата - в рамките на предоставения срок – на предприети действия по отстраняване на нередовността, е основание за оставяне на молбата без разглеждане, поради което настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен в тази му част. Приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молителката е обосновала с твърдението, че между първоинстанционното решение № 183990 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 53883/2014 г. на СРС и постановеното по същото дело решение № 2827 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 13723/2018 г. на СГС са налице "противоречия и порок на волята". Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Произнасянето на инстанциите в съдебната йерархия по едно и също дело завършва с постановяване на едно окончателно решение. Няма две влезли в сила противоречиви решения, които да се нуждаят от отмяна още повече в хипотезата, когато въззивното решение потвърждава първоинстанционното такова. Доколкото молителката не е посочила друго влязло в сила решение, извън атакуваното, с което да е разрешен същия правен спор между същите страни, то правилно предходният състав на ВКС, IV г.о., е приел, че не може да се приеме, че имаме фактически твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, и като процесуално недопустима я е оставил без разглеждане и в тази част. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.