Определение № 36 от 04.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 203/2022 г.

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд. Постъпило е писмено становище на прокурор при ВКП, според което на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН делото следва да се изпрати на Районен съд – Петрич, тъй като местоизвършването на деянието, за което е било санкционирано юридическото лице е ГКПП „име“, което е в района на Районен съд – Петрич. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред Районен съд – Петрич е било образувано н.а.х.д. № 771/2020 г. по повод подадена жалба от „ фирма“, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Т. К. срещу Наказателно постановление № 92 от 29.10.2020г. на директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ) – София със заповед № РД-115/23.10.2018г на директора на РИОСВ – София, издадено въз основа на АУАН № 47/29.04.2020г., съставен от старши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ – София, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 7 000.00(седем хиляди) лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 136, ал .2,т.3 от Закона за управление на отпадъците(ЗУО) за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. С решение № 8261 от 30.06.2021г. по н.а.х.д. № 771/2020 г. на Районен съд – Петрич посоченото наказателно постановление било потвърдено изцяло. По касационна жалба от пълномощника на „фирма“ пред Административен съд – Благоевград е било образувано к.н.а.х.д. № 439/2021г., приключило с решение № 1915 от 09.11.2021г., с което е било обезсилено решение № 8261 от 30.06.2021г. по н.а.х.д. № 771/2020 г. на Районен съд – Петрич и делото е било изпратено на компетентния по правилата на местната подсъдност съд – Софийски районен съд. Пред Софийски районен съд е било образувано н.а.х.д. № 16491/2021г., като с определение № 2061 от 22.12.2021г. е бил повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – Благоевград и делото е било изпратено на ВКС и ВАС за решаване на спора за подсъдност. С разпореждане № 220 от 30.12.2021г. на председателя на второ н.о. на ВКС е било отказано образуването на частно производство пред ВКС, поради липсата на прекратителен диспозитив в определение № 2061 от 22.12.2021г. по н.а.х.д. № 16491/2021г. на Софийски районен съд. С определение № 96 от 14.01.2022г. по н.а.х.д. № 16491/2021г. на Софийски районен съд производството по делото е било прекратено, бил е повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – Благоевград и делото е било изпратено на ВКС и ВАС за решаване на спора. С определение № 16 от 16.02.2022г. по к.ч.н.д. № 34/2022г. по описа на ВКС на смесен състав на ВКС и ВАС определение № 96 от 14.01.2022г. по н.а.х.д. № 16491/2021г. на Софийски районен съд е било отменено, спорът за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – Благоевград е бил оставен без разглеждане и делото е било върнато на Софийски районен съд. С определение № 646 от 28.02.2022г. по н.а.х.д. № 16491/2021г. на Софийски районен съд производството по делото е било прекратено, бил е повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Петрич и делото е било изпратено на ВКС и ВАС за решаване на спора След проследяване на хронологията, става ясно, че с решение № 1915 от 09.11.2021г. по к.н.а.х.д. № 439/2021г. на Административен съд – Благоевград въпросът за местната подсъдност на делото е бил решен окончателно с влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на преразглеждане и пререшаване. Софийски районен съд е следвало да разгледа изпратеното му по подсъдност дело, а не да повдига спор по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК с Районен съд – Петрич. Освен това в обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че нарушението е започнало на територията на ГКПП „име“, но е довършено в [населено място], "община", "район", [улица]. Ето защо, делото следва да върнато на СРС по компетентност. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение,