Определение № 10398 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик против Определение № 2841 от 16.06.2026 г., постановено по адм. д. № 240/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставен без разглеждане протест на прокурор при Районна прокуратура-Пазарджик против Разрешение за строеж № 10/30.03.2023 г. на Главния архитект на Община Белово и производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на съдебния акт като неправилен и връщане на делото на същия съд за разглеждане на спора по същество. Ответниците - Главен архитект на Община Белово и „Хек солар“ ЕООД не излагат становище по частния протест. Върховният административен съд, Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е искане за обявяване на нищожност на разрешение за строеж № 10/30.03.2023 г. на главния архитект на община Белово, с което на „Хек солар“ ЕООД е разрешено извършването на строеж: „Фотоволтаична електрическа централа (СПБ 1) за производство на електроенергия с инсталирана мощност 4000 kW, 2 бр. БКТП и разпределителна уредба 20 kV“, предявено с протест на прокурор при Районна прокуратура-Пазарджик. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на подадения протест на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, след като е приел, че оспореният административен акт не подлежи на съдебен контрол. Определението е правилно. Не могат да бъдат споделени изложените в частния протест оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение. От момента на въвеждането на строежа в експлоатация, разрешението за изграждането му, губи правното си значение и престава да съществува като индивидуален административен акт. След тази дата същото има само удостоверителен характер, относно законността на строителството. Този извод следва по аргумент от чл. 156, ал. 8 от ЗУТ, според който влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, тоест представляват стабилни административни актове. Подадената впоследствие жалба/протест, в това число с доводи за нищожност на разрешението за строеж се явява недопустима поради липсата на индивидуален административен акт, годен да бъде оспорен. В този смисъл решение № 9474 от 05.10.2026 г. по адм. д. № 4773/2026 г., определение № 9230 от 29.09.2026 г. по адм.д. № № 8676/2026 г.; определение № 6569 от 29.05.2024 г по адм. дело 4393/2024 г., решение 11745 от 29.11.2023 г. по адм. дело 10028/2023 г. и др. В процесния случай по делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-ПЗ-141/23.10.2024 г. на началника на РДНСК-Пазарджик, с което строеж: „Фотоволтаична електрическа централа (СПБ 1) за производство на електроенергия с инсталирана мощност 4000 kW, 2 бр. БКТП и разпределителна уредба 20 kV“ в имот с идентификатор 03592.503.535 по КККР на гр. Белово, съставляващ УПИ I-455, фотоволтаична централа и система за съхранение на електроенергия, кв. 78, по регулационния план на гр. Белово, е въведен в експлоатация. С оглед на това правилно Административен съд – Пазарджик, при съобразяване на изложеното по-горе е приел, че в процесния случай влязлото в сила Разрешение за строеж № 10/30.03.2023 г. не подлежи на оспорване, включително по отношение на неговата нищожност. Хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК е налице, поради което и оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,