Определение № 9640 от 13.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. Стойнова срещу Определение №5731 от 05.07.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 3128/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. Стойнова срещу Заповед № 8121К-11337/21.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена Заповед рег. №8121К-512/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на Дирекция „Комуникация и информационни системи“ (КИС) – Министерство на вътрешните работи (МВР) и е прието ново щатно разписание на Дирекция „КИС“ – МВР и е прекратено производството по адм. дело № 3128/2023 г. по описа на АССГ. Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че за нея е налице правен интерес от оспорване на Заповед №8121к-11337/21.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като с нея е прието ново длъжностно разписание за дирекцията, в която е била назначена, което пряко засяга нейните права и интереси. Оспорва изводите на съда, че процесната заповед няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 АПК, нито характер на общ административен акт по чл. 65 АПК. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът – Министърът на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е Заповед №8121К-11337/21.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 33, т. 9, чл. 145, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която е изменена точка 1 от Заповед №8121К-512/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на Дирекция „КИС“ и е прието ново щатно разписание на Дирекцията, което е определено да влезе в сила от 27.09.2022 г. Със Заповед № 8121К-11811/04.10.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, Д. Стойнова е преназначена от длъжността началник на отдел „Системи за наблюдение и оповестяване“ при Дирекция „КИС“ - МВР на длъжността държавен експерт в 04 сектор „Електронни услуги“ към отдел „Информационни системи“ при Дирекция „КИС“ - МВР за неопределено време, считано от датата на встъпване в длъжност. Съдът е приел, че тази заповед е надлежно връчена на частната жалбоподателка и същата не е оспорена. Установил е още, че заповедта за преназначаване не е издадена на основание оспорената в настоящото производство заповед. На 22.11.2022 г. с последваща Заповед № 8121К-13741, издадена от министър на вътрешните работи, на основание чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 106, ал. 1, т. 5, вр. чл. 108 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Стойнова едностранно от органа по назначаването. Заповедта е била оспорена по съдебен ред, като производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който не е положителен за жалбоподателката. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Стойнова е издадена на основание придобитото от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което оспорената от нея в настоящото производство Заповед № 8121К-11337/21.09.2022 г. би имала значение, само ако служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл – при съкращаване на длъжността. При така установеното от фактическа страна и след анализ на характера на оспорената заповед, съдът е направил извод, че по своята правна същност заповедта не представлява нито индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - ал. 4 АПК, нито общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Според съда актът на ръководителя на администрацията, с който длъжностното разписание се утвърждава, по своята правна природа и същност представлява вътрешноведомствен (вътрешнослужебен) организационен акт. Приел е, че издателя на акта е действал в рамките на предоставените му по закон правомощия, които не включват действия като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, упражняващ властнически административни правомощия, а е осъществил нормативно предвидени функции в качеството си на ръководител на администрацията на Министерството на вътрешните работи, които функции включват и такива по утвърждаване на длъжностно и щатно разписание, на основание чл. 145, ал. 1 ЗМВР. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че доколкото спрямо Д. Стойнова не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита, съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените по делото доказателства и относимата нормативна уредба съдът е направил обстоен анализ на процесната заповед, като е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По своята правна същност и съдържание, заповедта представлява вътрешнослужебен акт, издаден от министъра на вътрешните работи в качеството му на ръководител на администрацията на МВР, в това число и като едноличен орган на изпълнителната власт. Неправилни са изложените в частната жалба доводи относно характера на оспорената заповед. Изводите на съда относно характера на акта са обосновани с оглед съдържанието на заповедта. Със същата са разпоредени действия, засягащи организацията на работата на служители на министерството, тяхната численост и разпределение на длъжности от определено териториално звено. Както правилно е приел съда, заповедта няма как да има за пряка правна последица засягане на права и законни интереси на трети лица, външни за това ведомство, независимо, че има отношение към осъществяването на основни дейности на ведомството, възложени му по закон. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешно-служебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер. С обжалваната заповед не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и организации, поради което не може да намери приложение общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Според изложеното в т.6 от мотивите на Решение № 21/26.10.1995г. по к.д.№ 18/1995г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие „навън“ – спрямо трети лица (граждани и юридически лица), какъвто процесният случай не е. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение