Определение № 10602 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Ж. Ч. от гр.София, чрез адв.Христов от САК срещу определение № 31627 от 29.09.2025г., постановено по адм. дело № 9750/2025г. по описа на Административен съд- София град. В частната жалба се изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че изведените от първоинстанционния съд изводи са в противоречие с вече установена съдебна практика и че неправилно е прието, че в случая не се касае за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права на частния жалбоподател като наследник по закон. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на съда. В депозиран писмен отговор, ответниците „ Уникредит Булбанк“ АД и ОББ АД, представлявани от законните си представители чрез процесуални представители оспорват изцяло доводите, развити в частната жалба. Посочва се, че претенцията на жалбоподателката попада в обхвата на нормата на чл.62, ал2 вр. с ал.6, и ал.7 от Закона за кредитните институции, а не представлява искане за предоставяне на платежна услуга от доставчик на платена услуга, в който случай отношенията се регламентират по други ред и правила. Правилни са и изводите на съда, че банковата дейност следва де се третира като обществена услуга, но само в частта за задължението на банките да предоставят услугите си при зачитане на обществения интерес. Оспорва се твърдението, че искането за предоставяне на информация за движение на операции по банкови сметки преди смъртта на наследодателя на частния жалбоподател не представлява искане за издаване на документ от значение признаване, упражняване или погасяване на права и отказът за издаването му не притежава белезите на индивидуален административен акт. Молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. От „ Уникредит Булбанк“ АД се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на М. Ж. Ч. от гр. София срещу Отказ на „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД да предоставят информация за движението по платежните сметки на наследодателката й Ц. Х. Н., починала на 23.02.2025 година, за периода 01.01.2020 до 19.08.2025 година. С обжалваното определение, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.159, т.1 и т.4 от АПК, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че отказът за предоставяне на информация за движението по сметките на наследодателя на частния жалбоподател не е административна услуга. Искането за издаване на документ, съдържащ данни за движението по сметките на починалото лице не е от значение за признаване, упражняване или погасяването на правата на Ч. като наследник по закон. Изложени са и мотиви за това, че дейността на банките, след осъществяване на функцията по удовлетворяване на обществения интерес, следва да е в интерес, в конкретния случай, на вложителя. Наследникът на починал вложител не става титуляр на банковата сметка на наследодателя си. Той може да разполага с наследените средства като го изтегли, но не може да търси информация за управлението на тези средства от наследодателя. Определението е правилно като краен резултат. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ25-УГ01-5310/13.08.2025г., жалбоподателката е наследник на Ц. Х. Н., починала на 23.02.2025г. Видно от извлечение от Регистъра на Българската народна банка наследодателката на жалбоподателката е титуляр на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД. Видно от представено Удостоверение от 03.09.2025 година „Обединена Българска Банка“ АД е предоставило информация само за наличните сметки на Ц. Х. Н. към 23.02.2025 година. От представеното по делото извлечение от електронната поща на Н. е видно, че на 19.08.2025г., В. К.- служител на „Уникредит Булбанк“ АД е отказала да предостави информация за сметките на починалото лице за периода преди смъртта му, като е посочено, че информация може да се предостави само за състоянието на сметката към датата на смъртта. Оспорените пред АССГ откази не притежават белезите на индивидуален административен акт и не попадат в нито една от хипотезите на чл.21, ал.1- ал.4 от АПК. Заявената от жалбоподателката претенция пред двете банки, по своето същество представлява искане за разкриване на банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции, тъй като касае искане за разкриване на факти и обстоятелства, засягащи наличността и операциите по сметките и влоговете на починалото лице, което е било техен клиент. Процесуалният ред за получаване на посочената в молбата информация е предвиден в чл. 62, ал. 7 ЗКИ, като в ал. 6 са посочени и лицата, които могат да направят това искане. Компетентен да се произнесе по това искане е съответният районен съд. Съгласно цитираната разпоредба на чл.62, ал.7 от ЗКИ, районният съдия се произнася по искането по ал. 6 с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя периода, за който се отнасят сведенията по ал. 1. Решението на съда не подлежи на обжалване. В случая по така направено искане от страна на М. Ж. Ч. е налице произнасяне с Решение N 16144 от 27.08.2025г. по гр.д. N 20251110144441 по описа на Софийски районен съд. Касае се за наследствени права върху паричните средства по банковите сметки на наследодател, релевантният момент за тяхното възникване е смъртта на последния, поради което съдъ е приел, че молителят не попада в нито от хипотезите на чл. 62, ал. 5 З., включително и тази по т. 1 на същата разпоредба, тъй като няма качеството на клиент, а има качеството на наследник. Следователно, въпросът е решен със СПН от компетентния съд и като е прекратил производството по делото, макар и по съображения, различни от изложените, решаващият състав е постановил като краен резултат правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. За пълнота следва да се отбележи, че цитираната съдебна практика е неотносима в случая. Тя касае мълчалив отказ за откриване на платежна сметка за основни операции, чието оспорване е допустимо по смисъла на чл.118 Закона за платежните услуги и платежните системи. Това е така, защото държавата е възложила на банките осъществяването на публичноправни функции и предоставянето на обществени услуги, и при предлагането и предоставянето на платежни сметки за основни операции банковите институции осъществяват функции на административен орган по смисъла на §1,т.1 от ДР на АПК. Но по своята същност, заявената от жалбоподателя претенция представлява искане за достъп до информация, касаеща разкриване на банкова тайна, а именно факти, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиент на банката, поради което и по-изложените по –горе съображения, приложим е ЗКИ, а не ЗПУПС. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски и М. Ж. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение