Определение № 1457 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Многопрофилна общинска болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново /МОБАЛ/, срещу определение № 3591 от 18.11.2024г., постановено по адм. д. № 649 по описа на Административен съд – Велико Търново (АдмСВТ) за 2024г. С обжалваното определение е оставено без уважение заявеното от МОБАЛ искане за привличане като трета подпомагаща страна в съдебното производство на "Лев Инс" АД. В частната жалба се твърди, че изводите на съда, обективирани в обжалваното определение са необосновани и почивали на неправилна преценка на действителните факти по случая. Поддържа се становище, че съществува основание да бъде уважено искането застрахователното дружество да бъде конституирано като трето лица – производството по исковете предявени по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, но за не уредените въпроси се прилага ГПК и липсва законова пречка за прилагане на разпоредбата на чл. 219 ГПК. Освен това се развиват аргументи за значението на застрахователното отношение и бъдещата възможност за уреждане на отговорността между болничното заведение и застрахователя. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – И. Б., чрез процесуалния си представител адв. Горанова, оспорва предявената частна жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Моли обжалваното определение да остане в сила. Позовава се и на установената съдебна практика и на липсата на правен интерес у МОБАЛ да иска привличането на подпомагаща страна. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да се произнесе по обективираното в отговора на исковата молба искане, заявено от Многопрофилна общинска болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД за конституиране при условията на чл. 219 ГПК като подпомагаща страна на "Лев Инс" АД, първоинстанционният съд го преценил като процесуално допустимо. Направил е извод за неговата неоснователност след като анализирал процесуалните предпоставки за конституиране на подпомагаща страна по реда на посочената разпоредба. Изложил е подробни съображения за липса на правен интерес по смисъла на чл. 219, ал. 1 ГПК. Мотивирал се е, че не би могла да възникне обвързаност в отношенията между болничното заведение и посоченото от него трето лица - в зависимост от произнасянето на съда по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Практическият смисъл от участието на подпомагаща страна в исковото съдебно производство е защита на субективни права на главната страна, при неблагоприятен изход за нея, като третото лице е обвързано с решаващите мотиви. В производството по ЗОДОВ, обаче правоотношението по обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт, действия и бездействия на длъжностни лица от състава на юридическото лице обаче, възникват и съществуват само между ищеца и административния орган, затова е налице и изрична разпоредба - чл. 205 АПК, определяща ответника. В основния си извод е съдът приел, че липсва правен интерес у МОБАЛ от привличането на посоченото лице като подпомагаща страна в производството по адм. д. № 649 по описа на АдмСВТ за 2024 г., предвид което оставил искането без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените в частната жалба оплаквания за неговата неправилност. Административнопроцесуалният кодекс не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни в исковото производство. Гражданският процесуален кодекс, съгласно чл. 144 АПК е приложим субсидиарно, за неуредените в дял ІІІ въпроси. Встъпването, респективно привличането на трето лице - помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение по главния спор. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Производството по адм. д. № 649 по описа на АдмСВТ за 2024 г. има за предмет осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се претендират обезщетения за вреди, настъпили от незаконосъобразно бездействие на членове на ТЕЛК към лечебното заведение. Правоотношението по обезщетяване на вредите е само между ищеца – И. Б. Б. и административния орган и затова АПК, с нарочна разпоредба, определя кой следва да е ответник - чл. 205 АПК. Правилно е съобразил първоинстанционният съд спецификата на административната дейност, която се извършва от ТЕЛК към лечебните заведения и отликата ѝ от упражняването на лекарската професия, заради която се сключва такъв застрахователен договор. При липсата на такава връзка, правилно е отказано привличането на "Лев Инс" АД като трето лице в съдебното производство пред АдмСВТ. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че в исковото производство по чл. 203 АПК разпоредбите на чл. 218 и чл. 219 ГПК не са приложими. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е отказано привличането на трето лице – подпомагаща страна на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение