Определение № 9519 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на ЕТ „И. С. Т.“, ЕИК 203185175, представлявано от собственика И. С. Т. против Определение № 967/12.06.2025 г., постановено от Административен съд - Ловеч, по адм. д. № 414/2022 г., като от изнесените в обстоятелствената част на жалбата твърдения и искания се установява, че оспорването е в частта, с която е отказано възстановяване на срок за касационно обжалване на решение 475/06.03.2024 г. по адм.д. № 414/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч. Оспорва се извода на съда за липса на основание за възстановяване на срок за касационно обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Нарушен бил реда за връчване на съдебните книжа, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната по частната жалба страна дава становище за неоснователност на същата. Излага доводи за правилност на оспореното пред настоящата инстанция определение с оглед разписаните в ГПК разпоредби за връчване на съдебни книжа на страните в производството. Производството пред първоинстанционния съд е водено по реда на чл. 64 и следващите от ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК по повод депозирано от ЕТ „И. С. Т.“ искане за възстановяване на срок за обжалване на постановеното по адм.д. № 414/2022 година решение с № 475/06.03.2024 г. С оспореното определение, съдът е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за оспорване на съдебното решени, тъй като същото е надлежно съобщено на адресата му. Определението е неправилно. Съдебният състав е установил, че производството е образувано по жалба на ЕТ „И. С. Т.“, ЕИК 203185175, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Априлци, гр. Априлци, [улица], представлявано от собственика И. С. Т., чрез адв. З. В. И. от САК, като при сезирането с жалба от 08.11.2022 г., а и в последващи молби, депозирани в хода на производството изрично е посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщенията по делото: гр. София, [улица], ет. 6. Въпреки така установените данни, е формулиран необоснован извод за надлежно връчване на препис от съдебното решение на тази страна в производството, въпреки, че съобщението е изпратено не на съдебния адрес, посочен в жалбата, а на личния адрес на И. Т.. Следва да се отбележи, че личния адрес на представляващия ЕТ е различен от адреса на седалището и управлението на търговеца - участник като страна в производството пред Административен съд – Ловеч – гр. Априлци, [улица]. Съдът необосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 137 ал.1 изр. първо от АПК, тъй като в случая е налице посочен изрично и многократно, нарочен адрес за връчване на съдебни книжа и съобщения в хода на воденото съдебно производство. В оспореното определение изрично е акцентирано, че посочването от страната на съдебен адрес е нейно процесуално право, целящо гарантиране на редовността на връчването на призовките, респ. съобщенията и с оглед на това ефективното упражняване на правото на защита, но въпреки това съдът е формулирал извод за липса на нарушаване на правата на участника в съдебното производство. Законодателят е предвидил осъществяването на комуникация със страна в производството на адреса, на който е бил призована за последен път в производството пред административния орган, но при липсата на посочен по делото друг адрес, а в случая такъв многократно е сочен от жалбоподателя. Няма данни да са правени неуспешни опити за връчване на съдебното решение на заявения от страната съдебен адрес, което да даде възможност за изпращането им по друг, разписан в АПК начин. Обстоятелството, че търговеца е получавал лично други съобщения по делото на адреса, до който е изпратен препис от решението без възражение, не изключва задължението на съда да се съобрази и спази разписания в АПК ред за връчване на приключващия производството съдебен акт, което да осигури възможността за надлежно и своевременно упражняване на правото му на защита. Предвид описаното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното по делото решение не е било надлежно връчено на страната, което води извод за допуснато ограничаване на възможността за своевременно депозиране на касационна жалба срещу същото. Така установените факти навеждат на извод за наличие в случая на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, тъй като ЕТ не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че съдът няма да се съобрази с изискванията на чл. 137 ал.1 от АПК и да кореспондира при нужда чрез използване на посочения адрес за връчване на съдебни книжа и съобщения. Налице е незаконосъобразност на оспореното определение в частта, с която е отказано възстановяване на срок за касационно оспорване на съдебното решение, което води до необходимостта от отмяната му в тази му част и възстановяване на срока за обжалване на неблагоприятния за частния жалбоподател съдебен акт. Предвид горното и на основание чл. 221 ал.2 предл. второ вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение