Определение № 423 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5360/2013 г.

Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. и Л. Н. М. с вх. № 26491 /15.10.2012 г. срещу разпореждане № 8458 /03.10.2012 г., по гр.д. № 2176/ 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ с-в., с което е върната частната касационна жалба на Н. Г. М. и Л. Н. М. срещу определение № 2311 /20.07.2012 г. по делото, с което е потвърдено определение на първоинстанционния Пловдивски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и е постановено изпращането му на Пловдивския окръжен съд. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. преценката за допустимост е извън правомощията на администриращия съд и с постановяването му съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, както и че тя е неправилна, доколкото противоречи на посочени определения на ВКС, с които е прието, че определения на въззивни състави по чл.121 ГПК подлежат на касационен контрол. Насрещните страни не са подали отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният състав на Пловдивския окръжен съд е приел, че определението, с което се е произнесъл по частна жалба срещу определение на ПРС срещу изпращане на делото по подсъдност на ПОС, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274,ал.3, т.к. не е преграждащо и обжалването му не е предвидено изрично в закона. Настоящият състав намира следното: Обжалваното разпореждане е преграждащо и подлежи на обжалване, частната жалба е допустима – подадена е от легитимирани да обжалват лица в срок и е редовна. Частната жалба е основателна: Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност (чл. 121 ГПК) подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липсата на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд поради неподсъдност. Разпоредбата на чл.121 ГПК от 2007 г. е идентична с разпоредбата на чл.93,ал.2,изреч. посл. ГПК от 1952 г. (отм.), поради което постановките на т.5 от ТР № 1 /2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК, ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007 г.. От изложеното следва, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба, след което делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по нея. Поради това и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на І г.о. на ВКС