Определение № 17 от 06.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4823/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на С. Н. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1163/04.09.2024г. по гр.д.№ 4505/24г. по описа на Районен съд Плевен. Ответната страна по молбата - С. П. К., не взема становище. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд установи, че същата е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК акт. Съображенията на съда са следните: С влязлото в сила решение на РС Плевен, чиято отмяна се иска, молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Пл.К., определено е временно местоживеене на родените от брака им деца при майката К. и в полза на последната е издадена заповед за защита, подлежаща на незабавно изпълнение. Решението е постановено по реда на ЗЗДН, в производство по спорна съдебна администрация и не формира сила на пресъдено нещо. Съгласно разрешението по т.4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл. 307, ал.1 ГПК съдът