Определение № 5972 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Б. Бояджийска и Г. И. Д. срещу определение №4122/17.09.2025г. по гр. дело №3212/2025г. по описа на ВКС, с което молбата им за отмяна на влязлото в сила решение №3121 от 13.06.2023г. по гр. д. №11597/2021г. на Софийския градски съд е оставена без разглеждане. Жалбоподателите твърдят противоречие с практиката на ВКС, като са формулирали въпрос, който твърдят, че е от значение за точното прилагане на закона. Излагат подробни доводи за нарушенията, допуснати в конкретния случай при разглеждането на иска по чл.124 ГПК. Считат, че неправилно в обжалваното определение е прието, че жалбата им е процесуално недопустима. Твърдят, че същата е редовна, подадена в срок и съдържа конкретни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК - новооткрити обстоятелства и документи, и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на недопустимо решение. Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Във връзка с нейната основателност, съставът съобрази следното: С молба вх. №25024955/29.11.2024г., уточнена с допълнителна молба вх. №25000822/22.01.2025г., Е. Бояджийска и Г. Д. настояват за отмяна на решение №3121 от 13.06.2023г. по гр. д. №11597/2021г. на СГС, потвърждаващо решение №20109646 от 04.05.2021г. по гр. д. №72917/2017г. на СРС, с което е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците Е. Б. Бояджийска и Г. И. Д. не са собственици на 84/660 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 671 кв.м, както и на построената в североизточната част на същия поземлен имот лятна кухня, със застроена площ от 26 кв.м., и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №29, том I, peг. №2336, дело №24 от 13.03.2009г. За да остави без разглеждане молбата за отмяна, сезираният състав на ВКС е счел, че същата, въпреки уточнението ѝ, не попада в нито една от хипотезите на чл.303, нито на чл. 304 ГПК. Приел е за необосновано твърдението, че представените писмени доказателства са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като не са могли да бъдат известни при решаване на делото, или молителите не са могли да се снабдят своевременно с тях въпреки положената грижа и проявена активност за добро водене на процеса; не е установена по надлежния съдебен ред и неистинност на заключението на вещото лице. Посочено е, че доводите на молителите съставляват касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от разпоредбите на чл.303, ал.1 ГПК. Отбелязано е също, че не е ясно какво е значението на визираните доказателства за спора между страните, предвид защитната теза на Бояджийска и Д. срещу предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост – изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начален момент 03.04.1997 г., и решаващите изводи на съда. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Според разясненията в Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. №7/2014г., отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, т. е. като способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Следва да се отбележи, че тези основания са различни от основанията за отмяна на решението при обжалването му в хода на инстанционния контрол. Предвид което твърденията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението по чл. 124 ГПК, включително и във връзка с приложението на чл. 537 ГПК, изложени както в молбата за отмяна, така и в частната жалба, са неотносими към настоящото производство, в което, с оглед специфичния му характер, съдът дължи произнасяне само по тези аргументи, които могат да се квалифицират като основание, изрично посочено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Проверката за допустимостта на молбата за отмяна, която ВКС осъществява по реда на чл.307, ал.1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Първото, изложено в молбата основание, е това по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а именно откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съобразно разясненията, съдържащи се в т.10 на посоченото ТР №7/31.07.2017, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима, в който случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Приема се, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл.303, ал.1, т.1 ГПК /. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити. В настоящия случай, в изпълнение на указанията на администриращия съд, молителите са изложили, че с молбата представят писмени доказателства – искова молба и решение от 1991г. за разпределение на ползването на процесното дворно място, които не са били взети предвид при постановяване на решението. Преценката за съответствието на изложените конкретни твърдения и обстоятелства, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, както и дали поддържаните основания за отмяна са доказани от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Доколкото в молбата липсват конкретни твърдения кога и при какви обстоятелства молителите са се снабдили с представените доказателства, което е необходимо за преценка на качеството им на новооткрити, и тази нередовност не е била отстранена, то правилно молбата е била оставена без разглеждане от предходния касационен състав. Следва да бъде споделен и доводът, че молителите не са посочили по какъв начин разпределението на ползването, установено със предходно съдебно решение от 1991г. би повлияло на спора за собственост, т.е., че доказателствата те са от съществено значение за спора, разрешен с решението, чиято отмяна се иска. Във връзка с твърдяното основание по чл.303, т.5 ГПК, следва да се посочи, че молителите не излагат какво точно е твърдяното от тях нарушение, на кои процесуални правила и по какъв начин са били лишени от възможност да участват по делото по смисъла на тази разпоредба. Видно от приложените гр. дело № 72917/17 по описа на СРС и в. гр. дело №11597/2021г. на СГС, Е. Б. Бояджийска и Г. И. Д. са участвали както в първоинстанционното, така и във въззивното производство лично и чрез упълномощените от тях адвокати. Не е налице и соченото основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, според което отмяна може да се иска когато по надлежния ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото за всички изброени хипотези е, че източник на неправилност на решението е извършено престъпление, което следва да е било установено с влязла в сила присъда или решение по чл.124 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В разглеждания случай, в молбата за отмяна няма твърдения, съответно липсват и представени доказателства за установено по надлежния ред престъпление, а се излагат оплаквания, които са относими към правилността на решението, но не попадат в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Както беше посочено по-горе, съдът, сезиран с молба за отмяна не проверява правилността на решението, тъй като това не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в чл.303, ал.1 ГПК. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение, с което молбата за отмяна се оставя без разглеждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, на ответника по частната жалба Й. И., съобразно направеното искане и представените доказателства следва да се присъди сумата от 400 лв., представляваща заплатен от нея адвокатски хонорар за настоящото производство