Определение № 4036 от 04.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. П. С. и В. И. В. против решение № 30 от 30.01.2024г., постановено по възз. гр.д. № 361/2023г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 360/ 03.08 .23г. на Районен съд- Монтана ,постановено по гр.дело № 2/23 г., с което е прогласена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б. ,Т. П. Б. и В. И. В. разпоредителната сделка, с която Д. Б. В. е дарила на В. П. С. собствените си 1/8 идеални части от 6 броя поземлени имоти ,която сделка е материализирана в НА 151. т. V, рег.№ 8183. н.д. 499/2014 г./, както и в частта, с която е допусната делба между С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., В. И. В. и Д. Б. В. на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. М. имоти при права на съделителите: по 1/4 ид.ч. за С. Н. и В. В.; по 1/8 ид. ч. за К. И., Е. И. и Д. Б. и по 1/16 ид. ч. за Б. П. и Т. П.. Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срок са постъпили отговори на касационните жалби от К. И. Р., чрез адв. С. Г., както и от С. С. Н., чрез адв. К. Б., с които се оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбите. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба на В. П. С. е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. По допустимостта на подадената от В. И. В. касационна жалба: Производството по делото е образувано по предявен от С. С. Н. против К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., Д. Б. В., В. И. В. и В. П. С. иск за делба на общо дванадесет недвижими имота, останали в наследство от Е. М. Д.. Страните (с изключение на В. С. и В. В.) са наследници на Е. М. Д., починал на 07.04.1959 година. Прието за установено по делото, че на 08.10.2019г. Р. Б. Ц. /внучка на общия наследодател/ е продала наследствените си права на ответника В. В., предвид на което и той е придобил 1/4 ид. ч. от наследствените имоти. Въз основа на този договор В. В. се е снабдил с констативен нотариален акт № 45, дело № 2448 от 06.11.2019 г. На 19.08.2014г. съделителката Д. Б./внучка на Е. Д./ дарила на ответника В. С. изцяло притежаваната от нея 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и *** (първите шест имота) – нотариален акт № 151, н.д.499/2014г. на нотариус Алинка Паралюзова. На 30.06.2022 г. Д. Б. продала на ответника В. В. изцяло притежаваната от нея 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; *** и *** (последните шест имота) – нотариален акт № 173, н.д.358/2022 г. на нотариус Росен Петров. На 15.12.2012 г. П. Б. (наследодател на съделителите Т. и Б. Б. и внук на общия наследодател) прехвърлил чрез замяна на В. В. притежаваната от него 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***; ***; *** и *** (първите осем имота) – нотариален акт № 72, н.д.1025/2012г. на нотариус Росен Петров. С исковата молба е поискано да се обяви на основание чл. 76 ЗН относителна недействителност на сделките, с които Д. Б. и П. Б. са се разпоредили с техните идеални части от делбените имоти. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 76 ЗН и е допуснал съдебна делба между С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., В. И. В. и Д. Б. В. на дванадесетте имота, за които е предявен искът, при права на съделителите: по 1/4 идеална част за С. Н. и В. В.; по 1/8 идеална част за всеки от К. И., Е. И. и Д. Б. и по 1/16 идеална част за Б. П. и Т. П.. Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от В. П. С.. Във въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва в частта му, с която по предявения иск по чл. 76 ЗН е обявена за относително недействителна сделката, с която Д. Б. е дарила на В. П. С. 1/8 ид.ч., както и в частта му, с която съдът е постановил между кои лица, за кои имоти и при какви части ще се извърши съдебната делба. В хода на въззивното производство е постъпила молба от В. И. В., с която същият е заявил, че на основание чл. 265 ГПК се присъединява към подадената въззивна жалба, като е посочил, че съдът неправилно е уважил исковете по чл. 76 ЗН. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на районния съд. В касационната си жалба В. И. В. сочи, че обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл. 76 ЗН са обявени за относително недействителни трите сделки, обективирани в нотариален акт № 151, н.д.499/2014г. на нотариус Алинка Паралюзова, нотариален акт № 173, н.д.358/2022 г. на нотариус Росен Петров и нотариален акт № 72, н.д.1025/2012г. на нотариус Росен Петров и е постановено между кои лица, при какви квоти и за кои имоти е допусната делбата. Настоящият състав намира, че касационната жалба на В. И. В. следва да бъде оставена без разглеждане. Същият не е страна по спора по чл. 76 ЗН относно сделката, обективирана в нотариален акт № 151, н.д.499/2014г. на нотариус Алинка Паралюзова, с която Д. Б. е дарила на ответника В. С. своите идеални части от част от делбените имоти, и съответно не е легитимиран да обжалва решението в частта му, с която този иск е уважен. Направеното пред въззивния съд изявление от В. В., че се присъединява към подадената от В. В. въззивна жалба, не променя този извод, защото съгласно чл. 265 ГПК към жалбата може да се присъедини необжалвалият другар, а в случая не е налице другарство /обикновено или необходимо/ между В. В. и В. В. по предявения против В. В. иск по чл. 76 ЗН. В останалата й част касационната жалба също е недопустима. На касационно обжалване подлежат невлезли в сила въззивни решения, какъвто не е настоящия случай. Първоинстанционното решение, с което по предявените искове по чл. 76 ЗН са обявени за относително недействителни сделките, обективирани в нотариален акт № 173, н.д.358/2022 г. на нотариус Росен Петров и нотариален акт № 72, н.д.1025/2012г. на нотариус Росен Петров, приобретател по които сделки е касаторът В. В., не е обжалвано и е влязло в сила и съответно извън предмета на въззивното производство е била проверката на правилността на първоинстанционното решение в тези му части. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение