Определение № 86 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2029/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна) на ищеца и въззивник „Южен кръст 2001“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 678 от 31.10.2023г. по в.т.д.№ 343/2023г. на САС, 15 търговски състав. С него в производството по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските - а именно осъждане на „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на въззиваемата страна Министерство на културата на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 1 000лв. разноски за въззивното производство, имащо за резултат отхвърляне на предявения от дружеството иск с правно основание чл.228, предл.първо ЗЗД за предаване на помещение по договор за наем от 12.03.2012г. Жалбоподателят счита, че присъдените в полза на Министерство на културата съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 1 000лв. са недължими. Посочва, че въззивната инстанция правилно е приела, че наемодателят-ответник не установява при условията на пълно и главно доказване защитната си теза, че е прекратил наемния договор с доведено до знанието на наемателя-ищец изявление, както и че в хода на процеса е настъпил релевантен факт, подлежащ на съобразяване на основание чл.235,ал.3 ГПК - изтичането на уговорения десетгодишен срок на наемния договор. Според жалбоподателя новонастъпилият факт не променя обаче обстоятелството, че ответникът е причина за завеждане на делото към момента на подаване на исковата молба. Акцентира се, че неизпълнението от страна на ответника на негово законоустановено задължение да предостави на наемателя за временно ползване вещта и да осигури безпрепятствено ползване на същата, е станало причина за предявяване на иска, а обстоятелството, че съдебното производство е отнело определено време и поради това междувременно срокът на наемния договор е изтекъл, не следва да е причина разноските по един предявен с основание иск да бъдат възложени в тежест на ищеца. Поддържа се, че при преценката си на кого да присъди разноските, съдът трябва да изследва именно дали с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото, независимо от последващи новонастъпили факти в хода на производството. Жалбоподателят се позовава на определение № 192 от 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 606/2022 г. на 3 г.о. на ВКС, което счита за приложимо по конкретния спор и поддържа, че правото на разноски е на ищеца, доколкото е установено, че ответникът не е прекратил валидно договора за наем и е станал повод за завеждането на иск по чл. 228 ЗЗД. Искането е за отмяна на определението, уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на Министерство на културата за въззивното производство, вместо което да бъдат присъдени разноски на дружеството в размер на 760лв. В писмен отговор Министерство на културата оспорва основателността на частната жалба. Счита, че изтичането на срока на договора за наем в хода на процеса е обективен факт, настъпването на който не зависи от волята на ответника или от процесуалното му поведение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е потвърдила извода за неоснователност на предявения иск и с решението си е осъдила на основание чл.78,ал.3 ГПК въззивникът-ищец да заплати на ответната страна разноски за защитата, осъществена във въззивното производство от юрисконсулт. Сезиран с молба на ищеца за изменение на тази част от решението, съставът на САС е анализирал, че на ответника се дължат разноски, ако той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска; ако искът е отхвърлен изцяло или частично; ако производството по делото е прекратено. Изложил е, че при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските, съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. Изложено е, че оспорването на основателността на иска и релевирането на правоизключващи и правопогасяващи възражения представлява защита на ответника по същество и преценката, дали възраженията са основателни или неоснователни, се извършва с решението по делото, а отговорността за разноски по осъдителен иск възниква, когато ответникът неоснователно е отричал или ищецът неоснователно е претендирал съдебно предявеното право. Обсъдено е, че ищецът е неизправна страна по договора за наем, поради неплащането на 2 месечни наемни вноски, което е послужило като основание за предсрочното му прекратяване от страна на наемодателя, но едностранното изявление за прекратяване на договора за наем не е надлежно достигнало до ищеца, поради което по същество с въззивното решение е прието, че договорът не е прекратен към момента на изземването на наетите помещения; доколкото обаче договорът е с десетгодишен срок, който е изтекъл в хода на производството пред СГС, искът е приет за неоснователен. Обстоятелството, че срокът на договора за наем е изтекъл в хода на процеса, е преценено от състава на САС като обективен факт, настъпването на който не зависи от волята на ответника или от процесуалните му действия и поведение. Обсъдено е, че ответникът макар да е дал повод за завеждане на иска с извънпроцесуалното си поведение и е оспорил иска, в хода на съдебното производство се е осъществил обективен факт - бъдещо сигурно и предвидимо събитие, поради което не може в негова тежест да бъдат възложени разноските, сторени от въззивника в производството пред САС. Позоваването от страна на „Южен кръст 2001“ ЕООД в молбата му по чл.248 ГПК на определението по ч.гр.д.№606/2022 г.3 г.о. на ВКС 3 г.о. е прието за неотносимо. Съставът на ВКС счита за неоснователна подадената частна жалба: Изтичането на срока на договора за наем в хода на процеса е обективен факт, зачетен от въззивната инстанция по реда на чл.235,ал.3 ГПК. Съставът на САС е приел, че предявеният иск е допустим, доколкото към момента на подаването на исковата молба се твърди, че между страните е налице валидно и непрекратено наемно правоотношение и ищецът установява правен интерес от предявяване на иска за предаване на държането на имота, който е бил иззет със заповед на областния управител. Съставът на САС обаче не е обосновал правен извод, че ако срокът на наемния договор не изтичаше в хода на процеса, искът би бил основателен (от което да се направи извод за приложение на разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК и присъждане в полза на ищеца на разноските). Напротив, искът е отхвърлен като неоснователен и изтичането на срока на договора е преценено като бъдещо сигурно и предвидимо събитие, настъпването на което не може да обуслови възлагане в тежест на ответника на разноските, сторени от въззивника „Южен кръст 2001“ ЕООД за въззивното производство. Неоснователно частният жалбоподател се позовава на аргументи, черпени от разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК. Тази разпоредба е неприложима към настоящата хипотеза, в която ответникът е дал повод за завеждане на иска с извънпроцесуалното си поведение и е оспорил претенцията. Въззивната инстанция изрично е отрекла довода на ищеца, че преценката за основателността на иска е дължима към момента на предявяването му. Следва да бъде споделен изводът, че при отхвърляне на иска за предаване на наемателя държането на имота поради изтичане в хода на процеса на срока, за който е сключен наемният договор, за отговорността за разноски, сторени пред въззивната инстанция, е приложима разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК. „Южен кръст 2001“ ЕООД е предприело въззивно обжалване към момент, към който срокът на наемния договор е изтекъл. При прекратено на това основание наемно правоотношение е поддържал пред въззивната инстанция искане държането на имота да му бъде предадено. При тези факти отсъства законова предпоставка разноските за предприетото обжалване да бъдат възложени в тежест на ответника, какъвто е петитумът на молбата по чл.248 ГПК. Позоваването на определението по ч.гр.д.606/2022г. на 3 г.о. на ВКС е неуместно, както правилно е прието в обжалваното определение. В цитирания акт на ВКС принципът за възлагане на отговорността за разноски върху страната, която неоснователно е предизвикала делото, е приложен в хипотеза на неизпълнено законовоустановено задължение от ответника и осъществено изпълнение след завеждане на иска; съдът е отхвърлил предявения иск поради настъпило в хода на делото изпълнение от страна на ответника, поради което го е осъдил да заплати разноски в полза на ищеца. При дължимата, на основание ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС преценка на всички релевантни факти и доказателства в изпълнение на задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон, настоящият състав