Определение № 148 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. С определение № 375 от 23.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 574/2024 г. на Пловдивски апелативен съд са оставени без уважение две молби по чл. 248 ГПК. Не е уважена молба вх.№3773/05.05.2025 г., депозирана от „Мотомекс“ООД, чрез адв. О. Д., да бъде изменено Решение №33/24.02.2025 г., постановено по гр.д.№574/2024 г. на ПАС, в частта за разноските, като бъде отменено осъждането на „Мотомекс“ООД да заплати на „Еликон“ЕООД разноски за процесуално представителство в размер на 9950 лв. и да се остави това искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат Б. З. за процесуално представителство на „Еликон“ЕООД без уважение. Не е уважена и молба вх.№3591/29.04.2025 г., депозирана от „Еликон“ ЕООД за изменение на същото Решение №33/24.02.2025 г., постановено по гр.д.№574/2024 г. на ПАС, в частта за разноските, като му се присъдят още 6700 лв. за разликата над 9950 лв. до 16 650 лв., какъвто е размера на уговорения и изплатен хонорар. Частни жалби са подадени от двете дружества против двете части от определението. „Мотомекс“ООД, обжалва определението в частта, в която е осъден да плати деловодни разноски на другата страна в размер на 9950 лв. с оплакване, че съдът не е взел предвид подаденият отговор на въззивната частна жалба и не е съобразено, че договорът за правна помощ между ответника „Еликон“ ЕООД адвокат Б. З. е сключен преди да му е връчен препис от исковата молба. Относно претенцията на ответника за присъждане на разликата над 9950 лв. до 16 650 лв., счита, че е неоснователна, защото анекса към договора е с неопределен предмет и не кореспондира на обема свършена работа. „Еликон“ ЕООД обжалва определението в частта, в която не са му присъдени разноски в размер на още 6700 лв., т.е. за разликата над 9950 лв. до 16 650 лв. по анекса към договора за правна помощ с доказано плащане по банков път. Оплакванията са, че противната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответното дружество, а съдът, в нарушение на чл. 78, ал.5 ГПК го е намалил с мотив, че не е осъществено изцяло договореното представителство, като не е съобразено, че то може да не е само процесуално и че въпреки лишаването на адвокат З. от право да упражнява адвокатска професия, той е предоставял правна помощ на дружество, защото не му е отнета правоспособността на упражнява юридическа професия. Развити са съображения, че след влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, „Мотомекс“ООД е могло да оттегли или да се откаже от иска, да се постигне спогодба или изобщо на не предявява иска по чл. 108 ЗС, при което не би кумулирал разноски, но въпреки това е станал повод да бъдат направени разноски в по-голям размер с процесуалното си поведение. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Данните по делото са следните: С една искова молба са предявени на 29.06.2018 г. от „Мотомекс“ ООД против „Еликон“ЕООД иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.108 от ЗС. С определение №1552 от 20.07.2018 г. по гр.д. №1520/2018 г. на ПОС производството е разделено, като предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е отделен за разглеждане в отделно производство, по което е образувано гр.д.№1690/2018 г. на ПОС. То е спряно с определение от 03.08.2018 г. до приключване на производството по гр.д.№1520/2018 г. на ПОС и е възобновено с определение от 30.11.2023 г., след влизане в сила на 28.03.2024 г. на решението, с което искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е уважен. Препис от исковата молба по иска по чл. 108 ЗС е връчен на ответника „Еликон“ЕООД на 15.01.2024 г. В срок - на 15.02.2024 г. е подаден отговор от „Еликон“ЕООД, представлявано от адвокат Б. З., с който са направени възражения за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС, поради липса на правен интерес за ищеца след разрешаване с влязло в сила решение на спора по чл. 19, ал.3 ЗЗД и осъществено доброволно предаване на процесния имот от ответника на ищеца, преди връчване на преписа от исковата молба на ответника. С отговора са представени писмени доказателства в подкрепа на възраженията и договор за правна помощ от 25.07.2018 г. между „Еликон“ЕООД и адвокат Б. З.. Представен е и Анекс №1/01.06.2023 г., платежни нареждания от 30.01.2024 г. за сумата 2000 лв. и от 4700 лв. от 12.02.2024 г., с наредител – дружеството и получател – адв. З., с основание „По договор“ и списък по чл.80 от ГПК. Установено е, че с Решение №95/14.02.2024 г. по гр.д.№4749/2023 г. на ВКС – 4-то гр.отд. е отменено вписването в регистъра на САК на първото наложено му дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, поради изтекла изпълнителска давност за изпълнение на влязлото в сила решение за налагането на това дисциплинарно наказание и на 14.02.2024 г. той отново е бил вписан в регистъра на адвокатите при САК. С Решение по д.д.№92/2023 г. на Д. съд при Софийска адвокатска колегия, потвърдено с окончателно Решение от 16.02.2024 г. по д.д. №22/2023 г. на ВДС, обнародвано в ДВ бр.18/01.03.2024 г. на адвокат Б. З. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца. Въз основа на влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарното наказание, с Решение №2713/21.02.2024 г. адвокат Б. З. е отписан от регистъра на адвокатите към САК за срок от шест месеца. След влизане в сила на Решение от 16.02.2024 г. по д.д. №22/2023 г. на ВДС, по отношение на адвокат Б. З. е приключило и следващо дисциплинарно производство, по което с окончателно Решение от 14.06.2024 г. по д.д. №12/2024 г. на Висшия дисциплинарен съд, обнародвано в ДВ бр.55/28.06.2024 г. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 5 години, въз основа на което с Решение на АС – София №3059 по протокол №19/03.07.2024 г. адвоката е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия. Срокът за изтърпяване на наказание лишаване от право да упражнява адвокатска дейност тече от публикуване в ДВ на влязлото в сила решение на ВДС. Въззивният съд е приел, че договорът за правна помощ от 25.07.2018 г. между ответника „Еликон“ЕООД и адвокат Б. З., е сключен след образуване на исковото производство по гр.д. №1690/2018 г. на ПОС и е без значение, че ответното дружество е получило препис от исковата молба след това, тъй като исковата молба не е върната, а е връчена много по-късно и направените от ответника разноски за процесуално представителство са били необходими и в причинна връзка с предявения срещу ответника иск по чл. 108 ЗС. Към момента на сключване на ДПЗС от 25.07.2018 г. и към момента подаване на отговор на исковата молба, постъпил в съда на 19.02.2024 г., адвокат Б. З. не е бил лишен от адвокатски права. От 01.03.2024 г. обаче не е могъл да упражнява адвокатска професия и да осъществява процесуално представителство, тъй като наложеното на адвокат Б. З. с Решение от 16.02.2024 г. по д.д. №22/2023 г. на ВДС дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца, е обнародвано в ДВ бр.18/01.03.2024 г. и от този момент срока е започнал да тече а последното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 5 години“ е наложено с последващо Решение от 14.06.2024 г. по д.д.№12/2024 г. на Висшия дисциплинарен съд, обнародвано в ДВ бр.55/28.06.2024 г. - преди изтичането на този срок. Съдът е съобразил тези периоди и е приел, че до 01.03.2024 г. адвокат Б. З. в изпълнение на сключения договор от 25.07.2018 г., като е подал обоснован отговор на исковата молба, което е около 60 % от работата по процесуалното представителство по делото. Отчетена е и обосноваността и основателността на заявеното възражение за недопустимост на предявения иск. Макар ищецът да не е направил възражения за прекомерност на претендираните от ответника разноски за процесуално представителство, съдът е приел, че не следва да се присъждат всички деловодни разноски на ответника и конкретно тези, платени по анекса от 01.06.2023 г. към договора за правна помощ с платежни нареждания за 2000 лв. и за 4700 лв., тъй като упълномощеният адвокат не е осъществил процесуалното представителство на ответника в пълния договорен обем съобразно сключения договор от 25.07.2018 г. и Анекс №1/01.06.2023 г., поради лишаването му от право да упражнява адвокатска професия, считано от 01.03.2024 г. - договореното адвокатско възнаграждение в размер на 16650 лв. е за цялостно процесуално представителство, а такова е осъществено само частично /единствено чрез подаване на отговор на исковата молба/, поради възникнала виновна невъзможност на адвоката да изпълнява договора, считано от 01.03.2024 г. Затова направените от ответника разноски за процесуално представителство са му присъдени в частта им, съответстваща на реално осъщественото от адвоката процесуално представителство, на което съответства присъденият размер с въззивното решение от 9950 лв. поради неоснователното предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Съдът е приел, че този размер съответства и на фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените от адвоката процесуални действия в изпълнение на сключения договор. За останалата част до пълния претендиран размер претенцията за разноски е отхвърлена, тъй като макар сумата да е платена, поради виновна невъзможност на адвоката договорно процесуално представителство не е упражнено. Определението е правилно. Видно от съдържанието на мотивите на обжалваният акт, съдът е докладвал и е обсъдил отговора на „Мотомекс“ ООД на молбата по чл. 248 ГПК „Еликон“ЕООД, поради което първото оплакване в частната жалба на „Мотомекс“ ООД е неоснователно. Тъй като предявеният от„Мотомекс“ ООД иск по чл. 108 ЗС е разгледан пред две инстанции, но е приет за недопустим с въззивното решение, на основание чл. 78, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК ответникът има право на разноски. Отговорността на ищеца за разноски в този случай е за неоснователно предявяване на иск. В случая след уважаване на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД и проявление на конститутивното действие на влязлото в сила решение, с което е уважен този иск и доброволното предаване на имотите от ответното дружество на ищцовото, то е могло да десезира съда, но въпреки това и след възобновяване на производството е подържало иска пред две инстанции. Това, че производството по иска по чл. 108 ЗС се е развило в две инстанции и е приключило с постановяване на съдебно решение е налагало процесуална защита за ответното дружество. Обстоятелството, че договорът за правна помощ е сключен преди връчване препис от исковата молба би имало значение само ако тя бе върната поради недопустимост на иска или не бе връчен препис от нея поради оттегляне или отказ от иска, какъвто „Мотомекс“ ООД не е направило. Отговорността за разноски на ищеца е за неоснователно предявяване на иск. Затова правилно са присъдени разноски до размер 9950 лв. и обжалваното определение, в тази част, като съобразено с процесуалния закон и с доказателствата по делото, следва да се потвърди. Частната жалба против тази част от определението е неоснователна. В частта, с която съдът е отказал да присъди на ответното дружество разноски в размер на още 6700 лв., определението също е правилно. Изводът, че адв. З., поради виновна невъзможност не е могъл да осъществи процесуално представителство за времето през което е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия е правилен и обоснован Неоснователно се подържа, че ищцеца трябва да бъде осъден да заплати на ответника и адвокатско възнаграждение за предоставена от адвокат З. правна помощ въпреки лишаването му от право да упражнява адвокатска професия, което включва и възможността да дава консултации и да изготвя жалби. Ако той въпреки лишаването му от права е оказвал такава помощ, то тя не подлежи на възмездяване от насрещната сграда като адвокатско възнаграждение и разноски по аргумент от чл. 78, във вр. с чл. 32 ГПК. Затова е неоснователен доводът, че съдът не е отчел, че Б. З. е правоспособен юрист и като такъв е оказвал правна помощ на ответното дружество и след лишаването си от адвокатски права. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът не е присъдил цялото уговорено и изплатено възнаграждение на ответното дружество поради това, че договорът не е могло да бъде изцяло изпълнен поради виновна невъзможност на адвокат З., а не поради прекомерност на уговорения хонорар. Съдът е обсъдил прекомерността само за да обоснове извод за обема свършена работа, платена от ответника, която ищцовото дружество следва да плати, предвид изложеното по-горе, че предоставената правна помощ от правоспособен юрист, дори да е платена, ако не е указана от адвокат или юрисконсулт не подлежи на възмездяване от насрещната страна по правилата на чл. 78 ГПК. Затова не е нарушен чл. 78, ал.5 ГПК и обжалваното определение и в тази част, като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение