Определение № 2365 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Пенчев, подадена чрез адвокат Н. Драгнев, против Определение № 330/10.01.2024 г., постановено по административно дело № 1927/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по въззивно търговско дело № 256/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно поради изложени съображения, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответната страна – М. Аръкан, е постъпило възражение от адвокат П. Ченголов, с който се оспорва частната жалба и се моли съдебното определение за спиране на делото да бъде оставен в сила. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по административно дело № 1927/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на М. Аръкан, срещу Заповед № 18-8018/13.07.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Айтос, състоящо се в нанасянето на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 00151.8.34.1 и схеми на четири самостоятелни обект в тази сграда, отразени като собственост на Г. Пенчев. С обжалваното определение, съдът е постановил спиране на производството по делото до постановяване на съдебен акт по въззивно търговско дело № 256/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, след като е приел, че решението по този спор има преюдициално значение за разрешаването му с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Така постановеното определение се явява неправилно. На първо място, оспореният съдебен акт се явява немотивиран. Освен посочване на бланкетния израз за преюдициалност на гражданския спор спрямо административното дело, не са изложени каквито и да е конкретни факти, които да обосновават в какво се състои тази връзка, респективно не става ясно какво е значението на гражданското дело спрямо спряното такова. На следващо място, дори да се пренебрегне липсата на мотиви в изложения смисъл, настоящият съд счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да се приложи законосъобразно тази норма е необходимо наличие на преюдициална връзка между две съдебни дела, решението на едно от които би имало значение за правилното решение на спора, производството по което се спира. Въззивно търговско дело № 256/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е с предмет предявена от Г. Пенчев и С. Николова – Пенчева искова молба с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт 120, дело № 321/19.04.2016 г. и иск по чл. 108 ЗС срещу М. Аръкан по отношение на недвижими имоти, находящи се в бившия стопански двор в гр. Айтос. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР, кадастърът е съвкупност от данни за местоположението, границите, размерите на недвижимите имоти, правото на собственост и други вещни права върху тях, набирани, представяни и поддържани в актуално състояние по установен от този закон ред. Кадастралната карта и регистър отразяват правното и фактическо състояние на имотите, такова каквото съществува в момента, като кадастралните отразявания имат само установително действие. Всяка една промяна в данните по чл. 2 ЗКИР, подлежи на вписване, но след настъпването й. Ето защо, процесният спор за изменение на кадастъра може да бъде решен без да е необходимо да се изчака приключването на висящото гражданско дело, тъй като законосъобразността на оспорената заповед следва да се преценява спрямо фактите, които са настъпили към момента на издаването й, в който смисъл е правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Съответно, след приключване на висящ граждански спор досежно същите имоти, заинтересованите лица биха могли да инициират ново производство по изменение на КККР, ако това се налага с оглед промяна във вещните права. По изложените съображения, оспореното определение следва да се отмени, а делото да се върне същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение