Определение № 9980 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Георгиева срещу Определение № 4625/07.05.2024 год., постановено по КАНД № 3647/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в приложимия Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове и наказателните постановления не е предвидена процедура за спиране на производството. Твърди се, че в съответствие с разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, в производството па касационните жалби пред административния съд, приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 4625/07.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-град за спиране на производството по КАНД № 3647/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски във връзка с производството по частната жалба, включително държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – С. Т. И. от гр. Пловдив, чрез представител по пълномощие – адв. С. Паров от Адвокатска колегия – Пловдив представя писмен отговор по частната жалба, в който обосновава твърдение за неоснователност на оспорването. При формиране на това становище, ответникът се е позовал на трайната практика на Върховния административен съд, обективирана в изрично посочени съдебни актове. Заявено е и твърдение, че съобразно разпоредбите на ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправянето на такова, производството по делото се спира. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за оставяне без уважение на частната жалба. Заявено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна, но по мотиви различни от заявените. Доводите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Софийски районен съд е образувано по жалба от С. Т. И. от гр. Пловдив, чрез адв. С. Паров от Адвокатска колегия – Пловдив против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8505324876. Като фактическо основание, в постановения ЕФ е посочено, че на 09.05.2022 год. в 09.59 часа е установено нарушение с ППС – лек автомобил „Ситроен Ксантия“, регистрационен номер [рег. номер] с технически допустима максимална маса 2010, в община Столична за движение по път А-1 км 0+472 с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 20012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 0+472. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на С. И. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева. С Решение № 1244/12.03.2024 год., постановено по АНД № 13731/2022 год., състав на Софийски районен съд е потвърдил Електронния фиш. Постановеният от СРС съдебен акт е бил оспорен от С. Т. И. от гр. Пловдив, чрез адв. С. Паров от Адвокатска колегия - Пловдив пред Административен съд – София-град, където е образувано КАНД № 3647/2024 год. по описа на съда. С Определение № 4625/07.05.2024 год., състав на Административен съд – София-град, на основание чл. 631 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е спрял производството по КАНД № 3647/2024 год. до приключване на дело № С-61/2023 год. на СЕС. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е посочил служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема постановеното от Административен съд – София-град определение за неправилно. Не кореспондира с действителната фактическа обстановка довода на Административен съд – София-град, че поставения по дело № С-61/2023 год. на СЕС преюдициален въпрос е пряко относим към предмета на спора по КАНД № 3647/2024 год. Анализът на приложените по делото доказателства, в т.ч. и ЕФ № 8505324876 показва, че предмет на спора е наложено административно наказание – глоба за извършено от С. Т. И. административно нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата – управление на ППС - лек автомобил, за което не е заплатена дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. От друга страна, поставения от Административен съд – Хасково преюдициален въпрос, обективиран в Определение № 113/31.01.2023 год. по КАНД № 997/2022 год. е със следното съдържание: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“. Видно от така поставения въпрос, същия изисква тълкуване на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999год., която касае заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП тол такса), докато предмета по настоящото дело касае заплащане на дължима винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за управляван от санкционираното лице лек автомобил. Предвид горното се налага извода, че тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999год. не е от значение за правилното решаване на спора по КАНД № 3647/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, поради което, оспореното определение се явява неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявените от двете страни искания за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по тези искания следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,