Определение № 1620 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 374/2025 г.
ВКСI търговско отделение28.05.2025 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 19758 от 05.12.2024 г. по в.т.д. № 12282/2021г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение №5193 от 17.09.2024г. по гр.д. №12282/21 на Софийски градски в частта му за разноските КАТО: ОСЪЖДА Застрахователна компания „ Лев инс“,АД, [населено място] да заплати на П. Д. Г. сумата 217.05.лв. разноски за въззивното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на П. Д. Г., подадена от пълномощника й – адв.А.М. срещу определение № 19758 от 05.12.2024 г. по в.т.д. № 12282/2021г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на Г. за изменение на постановеното от него решение по делото, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед изхода на спора разноски на страната не се дължат, тъй като с постановеното от него решение, чието изменение, в частта за разноските се иска, съдът е променил резултата на първостепенния съд само относно началната дата на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение. И тъй като присъждането на законна лихва съставлявало единствено правна последица от уважаване на иска, за нея не се заплаща отделно държавна такса и същата не съставлява самостоятелна претенция а акцесорна такава и разноски също не се дължат при промяна в резултата по отношение на началния момент на нейната дължимост. Съдът изрично е разгледал и оплакването на страната във връзка с това, че е представила списък за разноските за производството,който съдът не е отчел, като е посочил, че мотивите в тази връзка касаят противната страна. Частният жалбоподател е преповторил искането направено и пред въззивният съд, като единственото му оплакване е, че счита, че следва да му бъдат присъдени разноски, тъй като е представил списък по чл.80 ГПК и е поискал такива в проведеното открито съдебно заседание, поради това иска изменение на решението и присъждане на разноските посочени в списъка. Частната жалба е основателна. Страната е поддържала, че след като е направила разноски и ги е установила, а след това поискала, то и същите й се дължат, така както са направени в пълен размер от 850лв. Твърдението, че следва да бъде уважено искането и за частта, с която жалбата е била призната за неоснователна, противоречи на установеното императивно правило на чл.78,ал.1 ГПК, а именно, че на ищеца му се дължат разноски само за уважената част от иска. В случая, неправилно съставът е приел, че разноски в уважената част от жалбата – надлежно заявена като претенция за промяна, в частта относно дължимост на законната лихва не се дължат. Съдът неправилно е определил предмета на промяна на своето решение като го е свел до определяне единствено на начален момент на дължимост на законната лихва, тъй като това разбиране не е подкрепено от диспозитива му, а и от този на първостепенния съд. Съдилищата са въвели период на дължимост на тази лихва преди завеждане на иска т.е. очертали са претенцията като такава за изтекли или мораторни лихви т.е. самостоятелна претенция. Действително, претенцията за законна лихва върху присъдено обезщетение, дължима до окончателното изплащане на сумите не представлява самостоятелен иск, т.е. по нея не се дължи държавна такса и за нея ако спорът е само относно началния момент на начисляването й, заплатени възнаграждения за процесуални представители следва да се определят като при претенция без определен материален интерес, но се дължат с оглед изхода на спора. В случая, обаче, както вече бе посочено, съставът не е съобразил обстоятелството, че е присъдил мораторна лихва т.е. такава за опреден период, очертан като начален и краен момент от време, предхождащ завеждането на иска. Или, в тази връзка може да бъде посочен както размерът така и цялостното предявяване на тази претенция, тъй като периодът на нейната дължимост е възприет и разгледан от първостепенния съд като мораторна лихва- а именно от датата на ПТП- 22.12.2017г. до 18.08.2019г. Този иск именно, въззивният съд, частично е уважил и с оглед, изхода на спора за уважената част се дължат разноски. При отчитане, че тази претенция е уважена за сумата 158.89лв./ период, за който съдът е уважил иска -29.03.2019г.-18.08.2019г-/ спрямо целия иск – с цена 622.21лв./ заявен период 22.12.2017г-18.08.2019г./ се дължат разноски в размер на 217.05. С оглед изложеното се налага извод, че определението като неправилно следва да бъде отменено и бъдат присъдени разноски съответни на уважената част на иска по чл.86 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение