Решение № 1524 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г., от гр. София, чрез адвокат Димитров, срещу решение № 444 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 385/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в претендирания размер. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Община Кюстендил, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо в обжалваната му част. Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по исковата молба на Н. Г. Г. против община Кюстендил, с която са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, основани на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Исковете се основават на незаконосъобразни фактически действия на служители на общинско предприятие, изразяващи се в отнемане и преместване на собствения му лек автомобил. С обжалваното решение съдът е осъдил Община Кюстендил да заплати на ищеца сумата от 200 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 50 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в периода 14.10.2023г. – 18.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 18.10.2023г. до окончателното плащане, в резултат на незаконосъобразно наложена ПАМ от длъжностни лица на ответната Община при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. За разликата до претендираните 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата до претендираните 350 лв. обезщетение за имуществени вреди исковете са отхвърлени като неоснователни. В частта му, с която предявените искове са уважени решението не е обжалвано и е влязло в сила. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се основават на твърдения за незаконосъобразни фактически действия от страна на служители на ответника, от които, като пряка и непосредствена последица те произтичат. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са по непредявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основан на незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка от длъжностни лица на ответника при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, каквато отмяна не се твърди от ищеца, не се иска и в хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК. Незаконосъобразността на административния акт не може да бъде установявана в исковото производство, както е сторил в случая административния съд и то без участието на издателя на акта. Незаконосъобразността на действия, на които се основава предявен иск за обезщетение, се установяват от съда, пред който е предявен – чл. 204, ал. 4 АПК. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част и връщането му за ново разглеждане от Административен съд Кюстендил, за произнасяне по предявените искове по въведените от ищеца обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,