Определение № 2250 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпила е молба от адв. Юруков, преупълномощен от адв. Юрукова, като пълномощник на ответника по касация Й. Д. К., с която се иска изменение на решение №431/16.01.2025 г. по адм.дело №6667/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС на адв. Юрукова за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - Национална агенция за приходите (НАП), не взима становище по молбата. Молбата е допустима като подадена в срок, от надлежно упълномощено лице и при представен списък за разноските по делото. Същата, разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решение №431/16.01.2025 г. по адм.дело №6667/2024 г. на ВАС е посочено, че в настоящето производство ответникът по касация не е направил разноски и съответно касаторът няма да бъде осъден да заплати разноски, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата на оказалата безплатна адвокатска помощ адв. Юрукова, независимо от изхода на делото. Волята на съда да не присъжда адвокатско възнаграждение не е свързана с пропуск, както се твърди в молбата, тъй като на съда е известно, че при оказване на безплатна правна помощ от адвокат, упълномощилата страна не заплаща възнаграждение и не прави разноски. Основанието за неосъждане на НАП да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Юрукова за касационното производство е свързано с текста на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство, тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. В случая такъв осъдителен диспозитив в решение №431/16.01.2025 г. по адм.дело №6667/2024 г. на ВАС няма, поради факта, че ответникът не е направил разноски и липсва кумулативно необходима предпоставка по нормата на чл.38, ал.2 ЗА. Последната не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК, но тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение